Балкански походи на Маврикий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Oficialniat (беседа | приноси) м пр. грешки |
||
Ред 4:
Маврикий и [[Анастасий I (Византийска империя)|Анастасий I]] ([[430]] - [[518]]) са единствените императори на Източната римска империя, които в късната античност провеждат последователна политика на Балканския полуостров с цел подсигуряване на северните граници срещу нападения на варварски народи. Маврикий води поредица от походи срещу [[авари]] и [[славяни]] за защита на балканските провинции на Римската империя. През втората половина на неговото управление, особено след сключването на мир с [[перси]]те, тези походи заемат основна част от неговата външна политика.
Успехът на продължителните
== Положението на Балканите до 582 г. ==
Ред 15:
== Походите между 591–595 г. ==
През късното лято на [[591]] година Маврикий сключва мир с персите, като успява дори да върне [[Армения]] в границите на империята. Благодарение на мира не само ветераните от войните с персите са предислоцирани на балканския полуостров, но и допълнителни арменски части. Отслабването на аварския и персийски натиск позволява на Маврикий да се концентрира върху славяните. Сам Маврикий още през предходната 590-а година посещава [[Анхиало]] и други градове в [[Тракия]], за да контролира тяхното
През [[592]] неговите войски успяват да си възвърнат отново ''[[Сингидунум]]'' (лат. Singidunum, днешен [[Белград]]), да изтласкат плячкосващите славяни от Мизия и да
За военачалник император Маврикий назначава [[Прискос]] (на лат. Priscus), който през пролетта на 593 година започва систематично да пречи на славяните в опитите им да преминават Дунава. След няколко успешни битки той се прехвърля с легионите на север от Дунава и започва да преследва славяните в днешна [[Румъния]]. Въпреки горския и блатист терен той не само успява да прекрати напълно набезите на славяните в Мизия, но и им нанася няколко тежки поражения. Сраженията продължават до есента, когато въпреки заповедта на император Маврикий, да остане да зимува в превзетите територии и да използва замръзналия терен (блата и реки) за да довърши славяните, Проскос се прехвърля с легионите в зимен лагер в [[Одесос]]. Гладни и изтощени от целогодишните битки, благоприятствани от отстъплението на римските легиони, славяните преминават през зимата на 593/594 г. Дунава и отново плячкосват Мизия и [[Македония (провинция)|Македония]]. По време на тези набези славяните разрушават на запад [[Акис]] (на лат. Aquis), Скупи (на лат. Scupi, днешно [[Скопие]]) и [[Залдапа]] (на лат. Zaldapa, в днешна Добруджа). <ref>Michael Whitby, a.a.O., стр. 159f.</ref>
Ред 23:
Заради отстъплението на легионите и последващи набези на славяните, император Маврикий заменя в началото на 594 г. Прискос с неговия брат [[Петрос]] (на лат. Petros). Новия военачалник Петрос успява да се противопостави на славяните. Под негово ръководство край Марцианополис (на лат. Marcianopolis, днешна [[Девня]]) е разгромена славянска военна формация завръщаща се към [[Влашко]] с плячка.<ref>Florin Curta, The Making of Slavs, стр. 103</ref> Впоследствие Петрос започва да [[патрул]]ира по Дунава между [[Асимус]] (на лат. Asimus, западно от [[Новае]]; Novae) и [[Черно море]]. В края на август той все пак прекосява Дунава при Секуриска (на лат. Securisca), западно от Новае срещу устието на реката Алута (днес река [[Олт (река)|Олт]] в Румъния). Там го очаква засада на славянско племе с предводител по име Пеирагастус (на лат. ''Peiragastus''). Засадата е обаче неуспешна. Петрос успява да се наложи въпреки, че конницата му още не е прекосила Дунава.<ref>Florin Curta, a.a.O., стр. 104</ref>. След нейното прехвърляне на северния бряг Петрос се отправя на изток, където след няколко успешни битки, в които успява да смути приготовленията на славяните за нови грабежи, достига до река [[Яломица|Хелибакиа]] (на лат. Helibacia) <ref>Michael Whitby, a.a.O., стр. 160f.</ref>.
С поход до [[Сингидунум]] (595 г.), поддържан от ромейската дунавска флота, е
== Пауза (596-597 г.) ==
| |||