Разлика между версии на „Правителство на Александър Стамболийски 1“

редакция без резюме
 
==== Реформи ====
Най-важната реформа на правителството на [[БЗНС]] е свързана с преразпределението на земеделските земи. Целта е да се създаде поземлен фонд, чрез който да бъдат оземлени безимотните селяни и бежанци от [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. Според гласуваните закони за увеличаване размера на държавните земи за трудовата поземлена собственост максималният размер обработваема площ, която може да притежава едно домакинство е ограничен до 300 декара – ако има семейство. Земите над определения максимум се изземват срещу минимално заплащане. Аграрната реформа засяга интересите предимно на едрите земевладелци. Едновременно с провеждането на аграрната реформа земеделците започват отчуждаване и на част от едрата градска собственост за нуждите на държавните институции. На [[28 май]] с.г. е приет от Народното събрание „Закон за трудовата повинност“. Той задължава младежите, навършили 20 години и девойките – 16 години, да полагат безплатен труд в полза на държавата съответно по 12 и 6 месеца. Законът позволява откупуване от трудовата повинност<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Проведените реформи засягат интересите не само на богатите [[земевладелец|земевладелци]], [[търговец|търговци]] и [[собственик|собственици]] на едра градска собственост. Рязко са намалени заплатите на интелигенцията ([[учител]]и, [[лекар]]и, [[адвокат]]и и [[военен|военни]]), прави се опит да се ограничи влиянието на армията в обществения живот (на [[9 септември]] 1920 г. са забранени всички тайни офицерски организации). Започва се подготовката на републиканска конституция като първа крачка към премахване на [[монархия]]та. През 1922 г. под контрола на държавната власт са поставени църковните институции. Земеделците са безкомпромисни към политическите си противници. На [[17 септември]] с.г. е разгромен съборът на новата опозиционна политическа формация [[Конституционен блок]] ([[Обединена народно-прогресивна партия|Обединената Народнопрогресивна]], [[Демократическа партия|Демократическата]] и [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]). Водачите му ([[Александър Малинов]], [[Стоян Костурков]] и [[Стоян Данев]]) са малтретирани от селяните по време на пътуването им от [[София]] до [[Велико Търново]]. Два месеца по-късно – на [[19 ноември]] [[1922]] г., БЗНС провежда [[референдум]] за признаване вината на старите буржоазни партии за националните катастрофи. Под съдебна отговорност са подведени бивши министри от [[Правителство на Гешов|кабинета на Иван Евстатиев Гешов]], [[Правителство на Данев (1913)|Стоян Данев]], [[Правителство на Александър Малинов (1918)|Александър Малинов]] – Стоян Костурков. Произнесените през пролетта на 1923 г. присъди са от пет години лишаване на свобода до доживотен затвор и отнемане на гражданските и политическите права<ref name="Encyclopedy"/>.