Жирондинци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
|мини|
форматиране: 7x нов ред, 3x кавички, 2x й→ѝ, 3 интервала, 6lokavica, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[картинка:GirondistsForce.jpg|мини|дясно|230п|Жирондисти в затвора [[w:fr:Prison de La Force|Prison de La Force]] след ареста им през 1793]]
[[картинка:Girondists Harpers Weekly Aug 1881.jpg|мини|дясно|230п|Ескортиране на жирондисти до [[гилотина]]та]]
'''Жирондѝстите''' ({{lang-fr|Girondins}}) са политическа групировка (фактическа партия) по времето на [[Френска революция|Френската революция]] от [[1789]]  г., представляваща интересите предимно на републикански настроената търговско-промишлена и земеделска [[буржоазия]], предимно на провинциалната. Названието "жирондисти"„жирондисти“ идва от департамента [[Жиронд (департамент)|Жиронд]], откъдето произхождат голяма част от най-изявените представители на тази партия. Нейни лидери стават Ж.П. Брисо, П.В. Верньо, съпрузитасъпрузите Ролан, [[Жан-Антоан дьо Кондорсе]] и др. Съмишленик на жирондистите eе и френската писателка и феминистка [[Олимпия дьо Гуж]], авторка на "[[Декларация за правата на жената и гражданката]]".
 
== История ==
На първия етап от [[революция]]та жирондистите, все още не оформени в самостоятелна група, влизат в Якобинския клуб и се обявяват заедно с други революционни сили срещу [[абсолютизъм|абсолютизма]]. Разграничаването на жирондистите от лявото крило на Якобинския клуб, възглавявано от [[Максимилиан Робеспиер]], започва през есента на [[1791]] г., когато жирондистите започват пропаганда за незабавна война срещу коалицията на феодално–монархичните държави в [[Европа]]. С помощта на една победоносна война те се надяват да станат ръководна сила във Франция, преобразявайки държавния йѝ строй в съответствие със своите политически идеали, а също мечтаят да влязат в ролята на освободители на Европа от [[деспотизъм|деспотизма]]. Изразявайки интересите на едрата буржоазия, те се се стремят да ускорят [[война]]та, разчитайки още на разширяване границите на Франция, на нови пазари и едновременно с това надявайки се да отвлекат масите от вътрешнокласовата война, за да ги подчинят на своето влияние. На кратко търсят начин да изнесат социалното напрежение извън границите на [[Франция]]. Въпросът за войната бил едно от най-големите им различия с [[монтаняри]]те, които принципно не били против война, но искали първо да укрепят положенито на Франция и да укрепят позициите си в нея и едва тогава да се занимават с външнополитически проблеми.
 
През март [[1792]] г. [[Луи XVI]] поканва жирондистите във властта и се създадева първото жирондистко министерство, но през юли с.г. кралят ги уволнява. След свалянето на монархията на [[10 август]] [[1792]] г. и падането на правителство на [[фьойани]]те, жирондистите, заемащи ръководна позиция в [[Конвент]]а, отново идват на власт. Усещайки все по-неконтролируемия йѝ характер, жирондистите се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление и др. През октомври [[1792]] г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното [[въстание]] от [[31 май]] – [[2 юни]] [[1793]] г. сваля от власт жирондистите и установява [[диктатура]] на отявлените [[якобинци]]. Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на [[Жан-Пол Марат]], метежът им в [[Нормандия]] и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо.
На първия етап от [[революция]]та жирондистите, все още не оформени в самостоятелна група, влизат в Якобинския клуб и се обявяват заедно с други революционни сили срещу [[абсолютизъм|абсолютизма]]. Разграничаването на жирондистите от лявото крило на Якобинския клуб, възглавявано от [[Максимилиан Робеспиер]], започва през есента на [[1791]] г., когато жирондистите започват пропаганда за незабавна война срещу коалицията на феодално–монархичните държави в [[Европа]]. С помощта на една победоносна война те се надяват да станат ръководна сила във Франция, преобразявайки държавния й строй в съответствие със своите политически идеали, а също мечтаят да влязат в ролята на освободители на Европа от [[деспотизъм|деспотизма]]. Изразявайки интересите на едрата буржоазия, те се се стремят да ускорят [[война]]та, разчитайки още на разширяване границите на Франция, на нови пазари и едновременно с това надявайки се да отвлекат масите от вътрешнокласовата война, за да ги подчинят на своето влияние. На кратко търсят начин да изнесат социалното напрежение извън границите на [[Франция]]. Въпросът за войната бил едно от най-големите им различия с [[монтаняри]]те, които принципно не били против война, но искали първо да укрепят положенито на Франция и да укрепят позициите си в нея и едва тогава да се занимават с външнополитически проблеми.
 
 
През март [[1792]] г. [[Луи XVI]] поканва жирондистите във властта и се създадева първото жирондистко министерство, но през юли с.г. кралят ги уволнява. След свалянето на монархията на [[10 август]] [[1792]] г. и падането на правителство на [[фьойани]]те, жирондистите, заемащи ръководна позиция в [[Конвент]]а, отново идват на власт. Усещайки все по-неконтролируемия й характер, жирондистите се опитват да забавят по-нататъшното развитие на революцията, открито противопоставяйки се на незабавното установяване на републиканска форма на управление и др. През октомври [[1792]] г. тяхната фракция е изключена от Якобинския клуб. Народното [[въстание]] от [[31 май]] – [[2 юни]] [[1793]] г. сваля от власт жирондистите и установява [[диктатура]] на отявлените [[якобинци]]. Жирондистите се опитват да спрат развихрянето на диктатурата и дори инспирират убийството на [[Жан-Пол Марат]], метежът им в [[Нормандия]] и южна Франция през юни 1793 г. е потушен много бързо.
 
 
След [[Термидориански преврат|контрареволюционния преврат]] на 9 термидор (27–29 юли 1794 г.) жирнодистите, арестувани заедно с якобинците, са амнистирани в голямата си част, а оцелелите от тях депутати са върнати в Конвента. Оттук нататък жирондистите се изявяват като една от най-контрареволюционните сили във френското общество.
 
;== Вижте още ==
 
* [[Френска революция#Политически течения|Френска революция, раздел "Политически„Политически течения"течения“]]
; Вижте още
* [[Френска революция#Политически течения|Френска революция, раздел "Политически течения"]]
 
{{франция-мъниче}}