Отава (племе): Разлика между версии

'''Отава''' ({{Lang-en|Ottawa}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]] от групата [[анишинабе]] на [[Алгонкинското езиково семейство]], което в началото на колониалния период живее в района около езерото [[Хюрън (езеро)|Хюрън]], главно по бреговете на Френч Ривър и на остров [[Манитулин]]. Малобройно племе, може би около 8 000 души преди контакта с европейците, отава играе важна роля в историята на [[Северна Америка]]. Техният велик военен вожд [[Понтиак (вожд)|Понтиак]] обединява индианците от района на [[Големи езера|Големите езера]] през 1763 г. в мощен съюз насочен срещу [[британци]]те. За кратко време индианската войска успява да превземе и унищожи 9 от 12^те британски крепости западно от Апалачите.

Още от самото начало Шамплейн забелязва, че племето има достъп до огромни количества кожи, придобити най – вече чрез търговия с племената на север и на запад. През 1651 г., отава заедно с виандотите[[виандот]]ите напускат [[Макинак (пролив)|Макинак]], бягайки от ирокезите и се преместват в [[Грийн Бей]]. По това време [[уинебаго]] са почти унищожени от междуплеменните войни и не могат да се противопоставят на новите натрапници в родината им. Въпреки, че отиват толкова далеч на запад, отава и виандот са атакувани от ирокезите през 1652 г. и 1653 г. След нови атаки през 1655 г. двете племена напускат Грийн Бей. През 1658 г. виандотите се преместват до езерото [[Пипин (езеро)|Пипин]], а отава на [[Лак Корт Ореалс]] и в оджибуейските села [[Чикуамегон]] и [[Киуиноу]] на южния бряг на [[Горно езеро|Горното езеро]]. През 1661 г. виандотите изоставят езерото Пипин и се присъединяват към отава в Чикуамегон. През 1662 г. обединените оджибуей, отава, ниписинг и виандот унищожават голяма ирокезка военна сила западно от Солт Сейнт Мери. След това поражение ирокезите никога повече не атакуват отава и виандот, докато двете племена живеят на Горното езеро.

Когато в Чикуамегон идват йезуитите[[йезуити]]те през 1669 г. те заварват целия регион опустошен от болести, глад и войни. Голямата конкуренция за ресурси в района на Грийн Бей принуждава племената да се бият помежду си за малкото, което е останало. Чрез посредничеството на французите, войните между племената са прекратени и вместо да воюват индианците започват да ловуват масово, за да задоволят големия глад за кожи на европейците. В резултат на този мащабен лов, за кратко време всички животни в региона са унищожени. Търсейки нови ловни територии племената от Грийн Бей се сблъскват с мощните дакота на запад. Този конфликт засяга и отава и виандот на Горното езеро. Йезуитите виждат, че Чикуамегон вече не е безопасен и успяват да убедят двете племена да се преместят близо до новата йезуитска мисия при пролива Макинак. Мисията е унищожена от [[сенека (племе)|сенеките]] през 1671 г., след което отново е възстановена. След 1667 г. някои групи отава се завръщат на остров Манитулин. През 1670 г. британците построяват търговски пост на [[Хъдсън Бей]] и криите[[крии]]те започват да търгуват там. Лишени от своите основни доставчици на кожи, отава започват да се снабдяват с тях от оджибуейте. Това принуждава оджибуейте да разширят територията си на запад за сметка на асинибойните[[асинибойн]]ите. Така от 1685 г. всички кожи, които пристигат в [[Монреал]] идват от отава и оджибуей. Междувременно сенеките отново атакуват Макинак през 1683 г., но неуспеха им при [[форт Сан Луис]] в [[Илинойс]] на следващата година слага повратна точка в [[Боброви войни|Бобровите войни 1629 – -1701. Французите решават, че е настъпил моментамоментът за офанзива срещу ирокезите е настъпил и започват организирането на голям индиански алианс в района на Големите езера. Отава става най – важният участник в този съюз, който от 1687 г. преминава в настъпление. До 1690 г. алиансът изтласква ирокезите обратно в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], където последните заемат отбранителна позиция.