Уикипедия

Подводница: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавки по ен:
м форматиране: 11x тире, 6x тире-числа, 3x кавички, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 4:
'''Подводницата''' е вид специализиран [[плавателен съд]], който може да се потопява и да извършва подводна работа за продължителен период от време. Понякога подводниците са наричани и подводни лодки, вероятно под руско или немско влияние (думата в тези езици е съответно ''подводная лодка'' и ''Unterseeboot''). В по-тесен смисъл подводници се наричат морските съдове със самостоятелно задвижване и голям екипаж, за да се отличат от неавтономните подводни апарати ([[миниподводница|миниподводници]], [[батискаф]]ите и други подобни).
 
Днес има два основни вида подводници: дизело-електрически и атомни. И двата вида се задвижват чрез електродвигател, който в първия случай се захранва с [[електрически ток]] от [[Дизелов двигател|дизелов]] [[генератор]] и [[акумулатор]]и, а във втория — – от [[атомен реактор]]. Най-авангардните неатомни подводници понастоящем са немските от клас 212. Те се захранват от дизелов генератор и горивни клетки. Това им позволява да останат под вода до три седмици в абсолютно тих режим и без да излъчват [[топлина]]. Американските атомни подводници от клас ''[[Лос Анджелис (клас подводници)|„Лос Анджелис“]]'' имат водоизместване над 6000 [[тон (единица)|т]]., а тези от клас ''"Сийуулф"„Сийуулф“'' (на [[английски език|английски]]: Seawolf — – морски вълк) - – над 9000 т. (при дължина — – над 100 m, ширина - – 12 m, подводна скорост - – 35 възела, надводна скорост - – 25 възела).
 
Подводниците са основното въоръжение на Военноморския [[флот]] на [[въоръжени сили|въоръжените сили]] на много страни. Най-важното тяхно свойство от тактическа гледна точка е възможността им да се скриват от погледа и в много случаи да са трудни за откриване. Построяването им е свързано с два паралелни стремежа: преимущество при [[война]] по [[море]] и проучването на морската бездна. С желанието да притежава все по-ефикасни и неуязвими [[оръжие|оръжия]], човекът много скоро започва да усъвършенства техниката на подводниците. Днес подводниците с [[ядрена ракета|ядрени ракети]] са сред най-разрушителните оръжия. Вторият стремеж засяга [[наука]]та, и по-специално изследването на морското дъно. Тези дълбочини, за които в средата на 20-ти век все още се смята, че в тях има живот, днес разкриват своите тайни. Развитието на подводниците, били те военни или не, е в неразривна връзка с напредъка на технологиите и на материалите.
Ред 11:
=== В древността и средновековието ===
[[Файл:Guido da Vigevano submarine 1280 1349.jpg|мини|Чертежа на Гидо да Вигевано, 1280 г.]]
Желанието на човека да се потопи за по-дълго и на по-дълбоко, както и да лети е старо, колкото съществуването на човешкия род. Ето защо хората винаги са се стремели да създават съоръжения и инструменти, които да направят тези желания действителност. От древни времена в това отношение са работите на [[Аристотел]], който описва през 260 г. пр.н.е. подводен уред с формата на [[звънец]] (водолазен звънец), под който може да се настани гмуркач, тъй като остава [[въздух|въздушно пространство]]. Дори за [[Александър Велики]] се говори, че прави опити за гмуркане в [[Средиземно море]] с такъв водолазен звънец. Подробни описания са направени и в 7- – 8 век, но са примесени с митове и народни мъдрости. Един ранен технически [[чертеж]] на подводница идва от Гидо да Вигевано към края на 13-ти век.
 
Идеята за боево предназначение на подводен плавателен съд е на [[Леонардо да Винчи]]. По-късно обаче той унищожава този свой проект, тъй като се опасява от последствията на една евентуална подводна война. През 1538 година трима гърци правят в река [[Тахо (река)|Тахо]] при [[Толедо]] демонстрация пред император [[Карл V]] на устройство, с което се потапят и изплуват без да се намокрят и да изгасят пренасяния от тях огън.{{hrf|Arboli Martinez|1980|89}} През 1578 година англичанинът Уилям Боурн описва гренландска подводница от тюленови кожи с тръба-[[шнорхел]], която воюва в [[Черно море]],{{hrf|Вильчек|2007|184}} но неговите идеи остават на хартия. По същество това е принципът на баласта, винаги използван оттогава при това просто изобретение.
 
Първият действащ образец на подводница е създаден през [[1620]] година за краля на Англия [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] от холандския инженер, учен и изобретател Корнелий Дребел (1572—16331572 – 1633). Неговият проект е успешно изпитан в [[Темза]]. Той построява първата подводница, като използва принципите на Боурн. Тя се спуска на дълбочина от няколко метра под повърхността на реката, тласкана от дванадесет гребци, чиито гребла се подават през плътно прилепващи клапи от намаслена кожа. Два подобрени варианти са изпробвани в Темза между 1620 и 1624 година.
[[Файл:Van Drebbel.jpg|мини|вляво|Подводницата на Дребел, 1620 г.]]
 
Между 1690 и 1692 г. френският физик [[Денис Папен]] проектира и построява две подводници. Той дава подробно описание на работата си в книга, наречена "recueil„recueil de diverses pièces"pièces“ (1695). Първият дизайн (от 1690 г.) е здрава и тежка [[квадрат]]на [[метал]]на [[кутия]], оборудвана с ефективна [[помпа]]. След като корпусът е във водата и тежестите са натоварени на борда, отворът е запечатан и е време за помпване на [[въздух]], за да се повиши вътрешното [[налягане]]. Когато [[барометър]]ът показва, че налягането на въздуха вътре е достатъчно високо, дупките на пода могат да се отворят, за да позволят приема на необходимото количество вода. Първата машина е разрушена от злополука, преди да го е тествана във вода. Вторият проект е осъществен през 1692 година. Корпусът има овална форма, което го прави естествено устойчив на натиск отвън; въздухът влиза и излиза свободно в корпуса благодарение на центробежна въздушна помпа.
 
До 1727 г. 14 вида подводници са патентовани в [[Англия]]. През 1749 г. списанието Джентълмен описва предложението, направено от Джовани Борели през 1680 г. за лодка с кози кожи в корпуса, като всяка е свързана с отвор. Лодката се потапя чрез наливане на [[вода]] в козите кожи и изплува на повърхността като излива водата от кожите. Това изглежда е първият подход към съвременния резервоар с баласт.
Ред 41:
През 1879 г. правителството на [[Перу]] по време на Тихоокеанската война поръчва и построява напълно функционираща подводница ''Торо Submarino''. Първото масово производство на подводници е задвижван от човешка сила плавателен съд, проектиран от полския изобретател Стефан Дрзевики. Петдесет единици са били построени през 1881 г. за руското правителство. През 1884 г. Дрзевики построява първата електрическата подводница.
 
През 1887 година военноморските сили на САЩ обявяват отворен [[търг]] за най-добър проект на торпедна подводница, като за целта се отпускат 2 милиона долара за построяването ѝ. Изискванията са парната машина да е с мощност от 1000 конски сили. Дизайнът на Холанд печели, но подводницата не е финансирана поради разногласия и несъответствия в договора. На следващата година на нов търг Холанд печели отново, но новият секретар на военния флот пренасочва парите към друг проект.{{hrf|Българска наука|2011}} Все пак първата серия механично задвижвани подводници, пуснати в експлоатация от военноморските сили на [[Великобритания]], [[Япония]], [[Русия]] и Съединените щати е построена от същия ирландски дизайнер [[Джон Филип Холанд]] през 1900 г. Няколко от тях са задържани в руските императорски и японските военноморски сили по време на Руско-японската война през 1904- – 1905 г.
 
==== Руско-японската война ====
Ред 47:
Императорската японска флота започва своята подводна служба с пет подводници тип Холанд VII, закупени от ''Electric Boat Company'' през 1904 г. Петте плавателни съда са доставени в отделни пратки, които пристигат в [[Япония]] на [[14 юни]] [[1904]] г. След повторен монтаж петте подводници Холанд са готови за бойни операции през [[август]] [[1905]] г., но [[Руско-японска война|Руско-японската война]] приближава към своя край на тази дата и така тези подводници не участват във военните действия по време на тази война.
 
Холанд напуска ''Electric Boat Company'', недоволен от отношението към него и създава своя собствена компания „John P. Holland’s Submarine Boat Company“. Той успява да продаде плановете на две от по-големите и подобрени подводници, за да бъдат построени в Япония — – едната достига скорост от 16 възела под вода, около два пъти повече от петте предишни модела на Холанд с които Япония разполага.{{hrf|Българска наука|2011}} Към изобретението на Холанд има интерес по цял свят, но се оказва, че правата над неговите модели се държат от ''Electric Boat Company''.
 
==== Първа световна война ====
[[Файл:German UC-1 class submarine.jpg|мини|вляво|Немска подводница UC-1 от Първата световна война]]
В навечерието на [[Първата световна война]] използването на подводници за военни цели е все още в зората си. Много страни считат тяхната употреба за неетична и те не се вписват в структурата на [[флот]]а. Предпочитат се бойните кораби, които имат древна история. По това време нито една държава или нация не притежава способността и техническите средства за засичане и намиране на подводници и след това за тяхното унищожаване.
 
Ред 56:
Военните подводници за първи път имат значително влияние по време на Първата световна война, като например подводниците на Германия, които участват във военни действия в първата атлантическа битка, и са отговорни за потъването на [[Лузитания (кораб)|Лузитания]], който е бил потопен в резултат на нерегулирана и неограничена употреба на подводници и често се цитира сред причините за влизането на САЩ във войната.{{hrf|Adam|2005|1155}} Убити са 1198 души, включително жени и деца.
 
В самото начало на войната Германия има само 20 подводници, но леснодостъпни и готови за битка, включващи дизеловите от клас U-19 с диапазон 5 000 мили и скорост осем възела, които работят ефективно около целия британски бряг.{{hrf|Botting|1979|18- – 19}} За сравнение Кралският военноморски флот има общо 74 подводници, но със смесена ефективност.
 
През август 1914 г. флотилия от десет подводници отплава от базата в Хелиголанд да атакува кралската флота бойни кораби в [[Северно море]] в първия подводен патрул във военната история.{{hrf|Gibson|2003|2}} Целта им е да потопят кораби на ''British Grand Fleet'' и намалят численото им превъзходство. С много повече късмет, отколкото стратегия, първият набег не е успешен. Само едно нападение е извършено, когато U-15 изстрелва [[торпедо]] (което не уцелва) при HMS Monarch, а две от десетте подводници са загубени. U-9 има по-голям късмет. На 22 септември 1914 г., докато патрулират региона на южната част на Северно море, U-9 намира [[ескадрила]] от три остарели бронирани британски [[крайцер]]а (HMS Aboukir, HMS Хог и HMS Cressy), на които е възложено да предотвратят навлизането на германски надводни кораби в източния край на [[Ламанш]]а. U-9 уцелва с всичките си шест торпеда, презареждайки под вода и така потопява и трите крайцера за по-малко от час.
Ред 76:
В началото на [[ХХ век]] подводниците трябва често да излизат на повърхността, за да заредят [[акумулатор]]ите на електрическите двигатели и да подновят запасите от чист въздух. През 1942 г. германците разработват [[шнорхел]]а, който увеличава времетраенето на потапянето. Става въпрос за сгъваема тръба с приблизителна дължина 8 m, откъдето навлиза въздух от повърхността, докато подводницата е в режим потапяне. Изгорелите газове се изхвърлят, а дизеловият двигател се захранва със свеж въздух. През Втората световна война Германия причинява тежки загуби на съюзническата флота. Но скоро системите да засичане на подводници позволяват да се регистрират и унищожават вражеските лодки.
 
Тъй като [[метал]]ите, от които се строят подводниците, стават все по-устойчиви, това позволява да бъдат достигнати дълбочини над 100 m, без водното налягане да ги смачка. Успоредно с това, конструкторите ги снабдяват със система за [[навигация]] и засичане — – сонар. Той излъчва [[ултразвук|ултразвуци]] и улавя [[ехо]]то, което идва от сблъсъка им с друг кораб или подводен [[релеф]]. Анализът на това ехо позволява да се определят местонахождението и пътя на вражеските кораби. Същият тип оборудване се използва от групите за борба с подводници, които действат на повърхността. Вражеските подводници се засичат по [[шум]]а, който издават.
 
[[Файл:USS Los Angeles;0868802.jpg|мини|Ядрена подводница USS Los Angeles]]
Ред 98:
 
* поразяване на важни военно-промишлени и административни центрове, военни бази, [[пристанище|пристанища]] и други наземни цели,
унищожаване на вражески подводници и кораби, както и на търговски и транспортни кораби, поставяне на [[минаминиране|минни полета]], [[разузнаване]], както и радарно наблюдение, комуникации, ретранслация на съобщения, което позволява на персонала да комуникира с щаба, както и други бойни задачи и мисии.
 
* като част от военноморските сили на въоръжените сили на дадена държава, подводниците могат да бъдат подводни военноморски сили. Те са в състояние да изпълняват бойни задачи самостоятелно или в групи, състоящи се от подводници и различни други сили, в сътрудничество с другите видове въоръжени сили.
Ред 120:
В 1914 година в Германия е пусната във вода първата изследователска подводница. Идеята за построяването ѝ принадлежи на немския зоолог и меценат д-р Шотлендер. Проектът е разработен от фирмата Уайтхед. Но започналата през август 1914 г. Първа световна война осуетява плановете за използване на подводницата за изследователски нужди.
 
Следващата изследователска подводница е американската „Наутилус”„Наутилус“. Спусната във вода през 1917 г., но едва в 1931 година е преоборудвана в изследователска. В торпедния участък е положена шлюзова камера за излизане на [[водолаз]]и и работа с океанологическа [[лебедка]]. В други участъци се поставя допълнително изследователско и навигационно оборудване, в това число [[сонар]] и [[жирокомпас]].
 
Около 1930 година за първи път човек успява да види със собствените си очи морското дъно и обитателите му. Закачена за кабел на кораб, Батисферата, топка с размер 1,34 m в диаметър и стоманен корпус от 38 mm, отвежда Уилям Бийб и Отис Бъртън на 900 m дълбочина. Благодарение на два мощни прожектора, те успяват да изследват всичко наоколо.
Ред 140:
 
; Цитирани източници
* {{cite web | publisher = Българска наука| year=2011| url=http://nauka.bg/a/подводници-от-1870-1914-година| title= Подводници от 1870 - – 1914 година| work=nauka.bg| accessdate=2013-08-01| lang=bg}}
* {{cite book| last = Вильчек| first=Г.| coauthors=А. Журавлёв| year=2007| title=Жители моря — – Подводные лодки| publisher=Аванта| isbn=5-98986-088-9| lang=ru}}
* {{cite| фамилия-част = Доценко| име-част=В.| заглавие-част=Флоты XX века| фамилия=Куроедов| име=В. И. (ред.)| заглавие=История военно-морского искусства, т. 2| място=Москва| издател=ЭКСМО| дата=2003| isbn=5-699-04857-X| език=ru}}
* {{cite book| last = Adam| first=Thomas | year=2005| title=Germany and the Americas: Culture, Politics, and History| publisher=ABC-CLIO| isbn=978-1851096282| lang=en}}
Ред 147:
* {{cite book| last = Botting| first=Douglas | year=1979| title=The U-boats| publisher=Time-Life Books| isbn=978-0809426751| lang=en}}
* {{cite book| last=Crocker III| first=H. W.| title=Don't Tread on Me| publisher=Crown Forum| year=2006| location=New York| isbn=978-1-4000-5363-6| lang=en}}
* {{cite book| last = Gibson| first=R. H.| coauthors=Maurice Prendergast| title=The German Submarine War, 1914–19181914 – 1918| location=Annapolis, Maryland| publisher=Naval Institute Press| year=2003| origyear=1931| isbn=978-1-59114-314-7| oclc=52924732| lang=en}}
* {{cite web| publisher = Massachusetts Institute of Technology| year=1999| url=http://web.mit.edu/invent/iow/bushnelld.html| title=David Bushnell (1740- – 1826). The submarine| work=mit.edu| accessdate=2013-08-01| lang=en}}
* {{cite web| publisher = Navy Department Library| year=2013| url=http://www.history.navy.mil/library/online/sub_turtle.htm| title=The Submarine Turtle: Naval Documents of the Revolutionary War| work=history.navy.mil| accessdate=2013-08-01| lang=en}}
* {{cite web| last = Veit| first=Chuck| year=2011| url=http://www.navyandmarine.org/ondeck/1862submarines.htm| title=Submarines in the Civil War| date=September 17, 2011| work=On Deck: The webzine of the Navy and Marine Living History Association| lang=en}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Подводница“.