Далматински език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
1 съкращение при използване на шаблон |
м форматиране: 3x тире, 21 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 12:
SIL=dlm|
}}
'''Далматинският''' е изчезнал [[Романски езици|романски език]], който някога се е говорел по далматинското крайбрежие на [[Хърватия]] и на юг до [[Котор]] в [[Черна гора (държава)|Черна гора]].
Говорещите далматински са живели в крайбрежните градове и села: ([[Задар|Зара]], [[Трогир|Трау̀]], [[Сплит|Спалато]], [[Дубровник|Рагуза]] и [[Котор|Катаро]]), като всеки от тези градове е имал свой собствен диалект, а също и на островите [[Крък|Велия]], [[Црес|Черсо]] и [[Раб|Арбе]].
Забележете че, „далматински“ днес се често се нарича [[Чакавски диалект|чакавският диалект]] на [[Хърватски език|хърватския език]], който се говори в Далмация и съдържа много думи, заети от [[Италиански език|италиански]], както и някои от [[Немски език|немски]] и [[Турски език|турски]]. Този диалект и първоначалният далматински език обаче не са свързани, и не трябва да се бъркат. Далматинският е близък до [[истрийския език|истрийския]], който е различен от [[истрорумънски език|истрорумънския]].
Ред 26:
*'''Зарински''' — диалектът, говорен в [[Задар|Зара]] (Задар)
Първите два са най-добре познати и изглежда, че са били разделени в продължение на повече от 500 години. Заринският диалект изчезва заради силното [[Венеция|венецианско]] влияние, а другите диалекти заради асимилация от говорещите славянски езици.
[[Файл:Karta_na_dalmatinskia_ezik.JPG|center|thumb|300px|По-важни градове, където се е говорел далматинският език]]
Ред 33:
Рагузкият е южният диалект и наименованието му идва от италианското име на Дубровник, ''Рагуза''. Знаем за него от две писма от [[1325]] и [[1397]] година (и от други средновековни текстове), но те показват един език, силно повлиян от [[Венециански език|венецианския]], а не чист далматински. Някои запазили се думи са ''pen'' (хляб), ''teta'' (баща), ''chesa'' (къща) и ''fachir'' (правя). Те са били цитирани от италианеца Филипо Диверси, който е бил директор на едно училище в Дубровник през [[1430-те|трийсетте години на петнайсети век]].
[[Дубровнишка република|Рагузката република]] играе важна роля през Средновековието, но постепенно влиянието ѝ намалява. Знае се, че далматинският е застрашен от [[славяни|славянската]] експанзия, тъй като Дубровнишкият сенат решава, че всички дебати трябва да се водят на ''lingua veteri ragusea'' (древен рагузки език), а използването на ''lingua sclava'' (славянски
=== Велиотски ===
Велиотският е северният диалект и наименованието му идва от италианското име на [[Крък]], Велия, остров в залива [[Кварнер]]. На един надпис от началото на [[4 век]], Крък е наречен „Splendissima civitas Curictarum“. Хърватското име произлиза от римското название на острова (Curicum, Curicta), а по-новото название Vecla – Vegla – Veglia (означаваща „Стар Град“) се появява през Средновековието.
Последният човек, говорещ някакъв далматински диалект е [[Туоне Удайна]] (на италиански: Антонио Удина), убит от [[миниране|мина]] на [[10 юни]] [[1898]] година. Неговият език е изучен от италианския учен [[Матео Бартоли|Матео Джиулио Бартоли]], който го посещава през [[1897]] и записал хиляди думи, истории и разкази от живота му, издадени в книга с италиански превод. Изданието предоставя много информация за лексиката, фонологията и граматиката на езика. Бартоли пише на италиански и издава превод на немски (''Das Dalmatische'') през [[1906]]. Ръкописите на италиански обаче били изгубени и нов превод на труда не е направен до [[2001]].
== История ==
[[Римска империя|Римляните]] завземат територията на [[Илирия]] между [[229 пр.н.е.]] и [[155]]. Търговците и властите употребяват латински и местните жители изоставят езика си за сметка на латинския (всъщност за сметка на „[[Простонароден латински език|простонародния латински]]“). Няколко римски императора имат илирийски произход: [[Аврелиан]], [[Диоклециан]] и [[Константин I Велики|Константин I]].
След [[Разпадане на Римската империя|разпадането на Западната Римска империя]], в Илирия продължава да се говори латински и езикът се развива относително самостоятелно от другите [[романски езици]], преминавайки през местен диалект и обособявайки се най-накрая в отделен език.
Първото свидетелство за езика е от [[10 век]], като се смята, че по това време езикът се говори от около 50 000 души.
Далматинският е повлиян от други езици
Най-старите запазени документи, написани на далматинския, са няколко инвентара от [[13 век]], които са на рагузки диалект. Писмо от [[14 век]] от [[Задар]] показва силно венецианско влияние, което малко по-късно води до отмирането на езика.
== Отличителни черти ==
Някога смятан за език, запълващ празното място между [[Румънски език|румънския език]] и [[Италиански език|италианския]], далматинският е само далечно свързан със съседните румънски диалекти
[[Хърватия]].
Ред 80:
|/gn/
|/mn/
|co'''gn'''atus
|co'''mn'''ut
|cu'''mn'''at
|co'''gn'''ato
|сроден
Ред 90:
|co'''x'''a
|co'''ps'''a
|coa'''ps'''a''
|co'''sc'''ia
|бедро
Ред 109:
=== Граматика ===
Наблюдава се склонност към [[аналитичен език|аналитизиране]] на далматинския език: съществителните и прилагателите започват да губят окончанията си за род и число, падежите при имената напълно изчезват и се опростяват глаголните спрежения.
[[Определителен член|Определителният член]] се поставя пред името, за разлика от [[Източноромански езици|източнороманските езици]] (като румънския), които го поставят зад името.
Ред 121:
! Истрорумънски
! Дакорумънски
|-
| Tuota nuester, che te sante intel sil,
| Padre nostro, che sei nei cieli,
| Ciace nostru car le şti en cer,
| Tatăl nostru care eşti în ceruri,
|-
| sait santificuot el naun to.
| sia santificato il tuo nome.
| neca se sveta nomelu teu.
| sfiinţească-se numele tău.
|-
| Vigna el raigno to.
| Venga il tuo regno.
| Neca venire craliestvo to.
| Vie împărăţia ta.
|-
| Sait fuot la voluntuot toa, coisa in sil, coisa in tiara.
| Sia fatta la tua volontà, come in cielo così in terra.
| Neca fie volia ta, cum en cer, aşa şi pre pemint.
| Facă-se voia ta, precum în cer, aşa şi pe pământ.
|-
| Duote costa dai el pun nuester cotidiun.
| Dacci oggi il nostro pane quotidiano
| Pera nostre saca zi de nam astez.
| Pâinea noastră cea de toate zilele dă-ne-o nouă astăzi.
|-
| E remetiaj le nuestre debete,
| E rimetti a noi i nostri debiti,
| Odproste nam dutzan,
| şi ne iartă nouă păcatele noastre,
|-
| coisa nojiltri remetiaime a i nuestri debetuar.
| come noi li rimettiamo ai nostri debitori.
| ca şi noi odprostim a lu nostri dutznici.
| precum şi noi iertăm greşiţilor noştri.
|-
| E naun ne menur in tentatiaun,
| E non ci indurre in tentazione,
| Neca nu na tu vezi en napastovanie,
| Şi nu ne duce pe noi în ispită,
|-
| miu deleberiajne dal mal.
| ma liberaci dal male.
| |||