Михаил Петков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български просветни дейци; Добавяне на Категория:Български просветни дейци от Тракия, ползвайки [[MediaWiki:Gadget-Ho... |
LordBumbury (беседа | приноси) м май се пише с малка буква |
||
Ред 10:
== Биография ==
Михаил Петков е роден на 24 октомври 1850 година в град [[Одрин]]. Завършил висше философско и Богословско образование в [[Рим]]. През юни 1873 г. е ръкоположен свещеник. Назначен е от епископ [[Рафаил Попов]] за енорийски свещеник в с. [[Еля Гюню]] до [[Малгара]], където остава около три години. След това отива на лечение в Одрин, а по-късно вече е в Цариград като протосингел на [[Нил Изворов]]. Реформата от 1883 година разделя източно-католическата църква на две епархии. За Апостолически наместник в Одринския диоцез е назначен и ръкоположен епископ '''Хевронский''' - Михаил Петков, който отговаря също и за миряните в пределите на [[Княжество България]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2002/05/20/interview/s3369_3.htm в-к Стандарт, 20
При повсеместното обезбългаряване на [[Източна Тракия]], за България заминава и одринският апостолически викарий. Установява се най-напред в [[София]]. Възникват затруднения по отношение статута на [[Уния|Източно-католическата църква]] и на нейните йерарси в България. Статутът на османски поданик на епископа се превръща във формална причина юридическото му положение в България да остане дълго неуредено. Въпреки многократните си настоявания пред Министерството на външните работи и изповеданията, българските власти не дават съгласието си да бъде признат за глава на източните католици в държавните предели. Същевременно епископ Петков поема грижата за бежанците и свещениците от Солунската епархия, която се изправя пред същото критично положение, в което от 1913 година е и Одринската епархия. Така под ведомството му минават още 11 енории, надхвърлящи 3600 души с 13 свещеници. През 1914 година с помощта на епископ Михаил Петков в София е организирана енория на източните католици. На 17 февруари 1915 година епископът напуска София и се настанява в [[Пловдив]], където дочаква края на войната. През 1920 година, вече болен и с все още неуреден статут в [[България]], Михаил Петков поема към старото си седалище, обезбългарения Одрин. Епископът умира на 27 май 1921 година.
|