Йосиф I Български: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
| категория = епископ
| портрет= Yosif I.jpg
| px = 250
| портрет-описание=
| описание= Екзарх Български
Line 26 ⟶ 25:
[[Картинка:Bitola1902.jpg|мини|250п|Отбелязване на юбилея на Негово Блаженство, [[Битоля]], 1902 г.]]
 
Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби. До [[Балканската война]] (1912-1913) в екзархийския [[диоцез]] са включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, 8 епархии в [[Македония (област)|Македония]] и епархия в [[ИзточнаОдринска Тракия|Одринско]], управлявани от екзархийски наместници.
 
Заставайки начело на българската църква е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води [[България]], възкръснала за свободен живот. В условията на действащия [[Берлински договор]] е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от [[Македония]], [[Беломорска Тракия|Беломорска]] и [[Източна Тракия|Одринска Тракия]], останали под чужда власт. Противопоставя се на засилването на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в тези области.
 
Открива [[Цариградска българска духовна семинария|Българска духовна семинария]] в [[Цариград]], грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. На [[27 април]] [[1892]] г. поставя основния камък на българската [[Желязна църква]] в [[Цариград]]. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 год. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на [[Българското книжовно дружество]], преименувано през 1911 г. в [[Българска академия на науките]].
[[Файл:Joseph I of Bulgaria.jpg|дясно|мини|Екзарх Йосиф. Портет от [[Иван Мърквичка]], 1910 г.]]
 
Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на [[Букурещки мирен договор|Букурещкия мирен договор]] след [[Междусъюзническата война]]. Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов, е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. заедно с всички прокудени български владици от [[Македония]] и [[Одринска Тракия]] е принуден да напусне [[Цариград]] и се прибира в [[София]], съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст остава до сетния си час начело на българската църква. Цели 38 години екзархът e църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.
 
Екзарх Йосиф умира през 1915 г. Погребан в южната открита галерия на църквата [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] в София, в близост до страничната олтарна врата.