Отава (племе): Разлика между версии

Името отава идва от алгонкинската дума „одауе – търговия“ и се отнася до ролята на племето като търговски посредник в междуплеменната търговия и в търговията с европейците. Други варианти на името са: атауауа, одауа, отауак, отауа, тауа и утауауеа. Самите те се наричат нешнабек – хора. На [[хурони]]те са познати под името „андатахорат или ондатонуат“, [[мохок]]ите ги наричат „деуагуна“, а останалите [[ирокези]] „уаганаи или уаганис“. [[Абенаки]]те ги наричат „удоуо“, [[оджибуей]]те – „уатауауининиуок“, [[пенобскот]] – „удауак“.<ref name="Sultzman">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dickshovel.com/otta.html | заглавие= „История на отава“|фамилно_име= Sultzman|първо_име= Lee}}</ref>

Около 1615 г. селата им са концентрирани главно на остров Манитулин като всяко село образува отделна, почти автономна група. Групите са организирани в 4 или 5 подразделения:<ref name="Sultzman"></ref>

Отава е типично племе от района на Големите езера. Живеят в постоянни, понякога укрепени села от малки [[дълъг дом|дълги домове]] покрити с [[кора]]. През зимата малки ловни групички напускат селата и се отправят към различни ловни райони. През пролетта групите се завръщат по селата, за да отглеждат земеделски култури. Работата е разделена равномерно между половете. Мъжете ловуват и се грижат за сигурността, а жените събират диви растителни храни, грижат се за нивите и домакинството, и събират [[кленов сироп]]. Мъжът може да има повече от една жена, обикновено сестра на първата. За да станат обаче мъже момчетата трябва да се сдобият с дух – помощник по време на [[пубертет]]а като [[търсене на видение|търсят видение]] в изолиран район и пазят строг пост. Дрехите им са изработвани от еленови кожи и са богато украсени с бои и орнаменти. Татуировките и носенето на различни украшения от мед, черупки и камъчета са широко използвани. По реките и езерата пътуват с канута от брезова кора. Мъртвите са или кремирани, или погребвани, или полагани на дървено скеле. Опечалените роднини почернят лицата си и спазват някои ограничения.<ref name="Sultzman"></ref>

Когато в Чикуамегон идват [[йезуити]]те през 1669 г. те заварват целия регион опустошен от болести, глад и войни. Голямата конкуренция за ресурси в района на Грийн Бей принуждава племената да се бият помежду си за малкото, което е останало. Чрез посредничеството на французите, войните между племената са прекратени и вместо да воюват индианците започват да ловуват масово, за да задоволят големия глад за кожи на европейците. В резултат на този мащабен лов, за кратко време всички животни в региона са унищожени. Търсейки нови ловни територии племената от Грийн Бей се сблъскват с мощните дакота на запад. Този конфликт засяга и отава и виандот на Горното езеро. Йезуитите виждат, че Чикуамегон вече не е безопасен и успяват да убедят двете племена да се преместят близо до новата йезуитска мисия при пролива Макинак. Мисията е унищожена от [[сенека (племе)|сенеките]] през 1671 г., след което отново е възстановена. След 1667 г. някои групи отава се завръщат на остров Манитулин. През 1670 г. британците построяват търговски пост на [[Хъдсън (залив)|Хъдсън Бей]] и [[крии]]те започват да търгуват там. Лишени от своите основни доставчици на кожи, отава започват да се снабдяват с тях от оджибуейте. Това принуждава оджибуейте да разширят територията си на запад за сметка на [[асинибойн]]ите. Така от 1685 г. всички кожи, които пристигат в [[Монреал]] идват от отава и оджибуей. Междувременно сенеките отново атакуват Макинак през 1683 г., но неуспеха им при [[форт Сан Луис]] в [[Илинойс]] на следващата година слага повратна точка в [[Боброви войни|Бобровите войни 1629 -1701. Французите решават, че моментът за офанзива срещу ирокезите е настъпил и започват организирането на голям индиански алианс в района на Големите езера. Отава става най – важният участник в този съюз, който от 1687 г. преминава в настъпление. До 1690 г. алиансът изтласква ирокезите обратно в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], където последните заемат отбранителна позиция.

От 1717 г., отава и оджибуеите, които живеят до този момент в [[Сагеней]] започват да търгуват с британците. След отварянето на нов британски пост в [[Осуиго]] през 1727 г. някои отава се преместват близо до него. От следващата година различните групи отава поемат по свои пътища. Живеещите в Детройт стават господстващо племе в района и най – лоялни френски съюзници. Техни войни по – късно нахлуват на юг в земите на [[чероки]]те и [[чикасо]]. По време на [[Война на крал Джордж|Войната на крал Джордж]] (1744 – 1748), много отава от Детройт отиват на изток да помагат на французите. Техни войни, водени от Понтиак участват в разгрома на генерал Брадок през 1755 г. По време на обсадата на [[Форт Уйлям Хенри]] през 1757 г. някои от тях се заразяват с [[едра шарка]] и по – късно отнасят заразата в родината си. След установяването на британския контрол над [[Северна Америка]], много от бившите френски съюзници започват да негодуват от новата власт. Недоволството избухва във Въстанието на Понтиак през 1763 г. ОтаваВождът ввярва, Макинакче всеможе повечеда сеобедини сближавастария сфренски оджибуейте.алианс, Презкойто 1741да гизгони британците и да възстанови френското управление. теПовечето племена от региона се местятприсъединяват вкъм земитевъстанието. междуИндианската Литълвойска Травърсуспява Бейда превземе 9 от 12те британски крепости западно от Апалачите, но неуспехът при обсадата на Детройт убива бойния дух на индианците. Едно по едно племената напускат алианса и Грандсключват мир с британците. РивърНакрая, аПонтиак някоиостава дорида пресичатсе езеротобори само с неговите отава. През 1766 г. вождът сключва примирие с Мичиганбританците и се установяватмести на река Канкаки в югоизточенсеверен Илинойс. През 1769 г. Понтиак е убит от един войн пеория в УисконсинКахокия.