49 450
редакции
(→Изпълнителна власт: превод) |
|||
Изпълнителната власт се упражнява от суверена кралица Елизабет II чрез правителството на нейно величество {{lang-en|Her Majesty's Government}} и получилите самостоятелност национални власти: шотландското правителство ({{lang-en|Scottish Government}}), уелското правителство {{lang-en|Welsh Assembly Government}} и кабинетът на Северна Ирландия ({{lang-en|Northern Ireland Executive}}).
===Правителство
Монархът назначава [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председателя]] като ръководител на правителството, воден от стриктното правило, че той трябва да е членът на Камарата на общините, който е най-вероятно да получи подкрепа за съставяне на правителство. На практика това означава, че за премиер се посочва лидерът на политическата партия, която има абсолютно болшинство в Камарата на общините. Ако няма абсолютно болшинство, първата възможност за формиране на коалиционно правителство получава най-голямата партия. След това министър-председателят избира министри, които съставят кабинета и са политически ръководители на различните правителствени отдели ({{lang-en|Government Departments}}). Около двадесет от най-старшите министерства формират кабинета, а като цяло правителството е съставено от приблизително 100 члена. Политическата традиция повелява всички в правителството да са или членове на Камарата на общините или [[пер]]ове от [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]].
В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното за други държави разграничение между министър-председател и всички останали министри. Освен това наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за тези постове титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на кабинета на Нейно (или Негово) Величество стои министър-председателят или премиерът ({{lang-en|Prime Minister}}). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|Канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който заема длъжност Пръв държавен секретар ({{lang-en|Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State}}, пост, съответстващ на вице-премиер в правителствата на други държави). Под тях има редица от държавни секретари ({{lang-en|Secretaries of State}}), които оглавяват министерствата. В британската политическа практика постът държавен секретар
Както и в други парламентарни системи (по-специално основаните на [[Уестминстърска система|Уестминстърската система]]), служителите на изпълнителната власт (наричани „правителство“) се назначават от и носят отговорност пред Парламента и ако на правителството се гласува [[вот на недоверие]], то или трябва да подаде оставка, или да се премине към разпускане на парламента и свикване на общи парламентарни избори. В практическата си дейност членовете на парламента от всички политически партии са подчинени на контрол от страна на парламентарни организатори ({{lang-en|whips}}), които следят за спазване на партийните политики и дисциплината. Ако правителството има голямо болшинство, то с лекота прокарва политиките си.
====
Премиерът е най-старшият член на кабинета. Той председателства заседанията на кабинета, избира министрите и другите членове на правителството и формулира правителствените политики. В исторически план, изпълнителната власт, изцяло прерогатив на монарха по време на [[Хановерска династия|Хановерската династия]], постепенно преминава към правителството, предвождано от премиер. С времето ежедневната оперативна работа на изпълнителната власт се превръща в основна задача на британското правителство, а не на монарха.
====Правителствени агенции и администрация====
Правителството съдържа подразделения, известни предимно като [[Департамент|департаменти]] (министерства), председателствани най-често политическа фигура - министър, който понякога е член на кабинета, понякога не. Освен него има и заместник-министри. Няколко от департаментите на практика касаят само Англия, защото отделни звена се грижат за същата дейност в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия - например здравното министерство ({{lang-en|Department of Health}}) или министерството на образованието ({{lang-en|Department for Education}}).
Изпълнението на министерските решения е поверено на постоянно действаща политически неутрална организация, известна като Администрация на държавните служби ({{lang-en|civil service}}). Нейната конституционна роля е да подпомага текущото правителство без оглед на политическата му принадлежност. За разлика от други демокрации старшите държавни служители остават на поста си при смяна на правителството. Администрацията на всяко министерство (департамент) се оглавява от държавен служител, известен най-често като постоянен секретар ({{lang-en|Permanent Secretary}}). Болшинството от държавните служители на практика работят в изпълнителни агенции, които са отделни оперативни организации, подчинени на министерствата.
Често за обозначаване на администрацията на държавните служби като цяло се използва думичката „Уайтхол“, тъй като повечето министерства са разположени в близост до някогашния дворец Уайтхол.
=== Национални правителства ===
В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия има собствени администрации, които носят отговорност за въпросите на вътрешната политика, например здравеопазване, образование, култура, околна среда и
====Шотландско правителство====
|