Настъпление на Брусилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 15x тире-числа, 9x нов ред, 8 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
преправка на увода |
||
Ред 1:
'''Настъплението на Брусилов''' (или '''Пробивът на Брусилов''', {{lang-ru|Брусиловский прорыв}}) е офанзива на руските войски, командвани от генерал [[Алексей Брусилов]], срещу армиите на [[Централните сили]] в днешна Западна [[Украйна]] през лятото и есента на 1916 година и най-голямата победа на [[Антантата]] от началото на [[Първата световна война]] до този момент. Успешното ѝ начало поставя [[Австро-Унгария]] в критична ситуация и съдейства за включването на [[Румъния]] във войната на страната на [[Съглашение|съглашенците]]. Претърпените колосални загуби обаче водят до изтощение и политическа дестабилизация на [[Руската империя]], намерила израз във [[Февруарската революция]] през 1917 година.<ref>{{cite journal |first= Graydon A. |last= Tunstall |title= Austria-Hungary and the Brusilov Offensive of 1916 |journal= The Historian |volume= 70 |issue= 1 |year= 2008 |pages= 30 – 53 [pp. 52-53] |doi= 10.1111/j.1540-6563.2008.00202.x }}</ref>
== Предпоставки ==
Line 12 ⟶ 11:
Към началото на юни командващият Югозападния фронт генерал [[Алексей Брусилов]] разполага с общо четири армии – 8-а, 11-а, 7-а и 9-а, разположени от [[Полесие]]то до румънската граница. Без резервите, те наброяват общо 603 000 пехота и 63 000 кавалерия с около 2 000 оръдия и близо 2 500 картечници.{{hrf|Нелипович|1998|42}}
Противостоят им няколко формации: армейските групи на генералите Фат, Хауер и Линзинген, австроунгарските 1-а, 2-а и 7-а армия и германската Южна армия с общо 592 000 пехота, 30 000 кавалерия, 2 700 оръдия и 750 миномета.{{hrf|Нелипович|1998|42}} В навечерието на сражението австро-унгарските сили в Галиция и Волиния са отслабени заради решението на началника на генералния щаб генерал [[Конрад фон Хьотцендорф]] да прехвърли част от най-боеспособните си войски за офанзивата в [[Тренто (провинция)|Трентино]].<ref>Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9. с. 318</ref>
== Начало на битката (юни – юли 1916) ==
===
Четирите армии на Югозападния фронт настъпват по различно време между 3 и 5 юни (21 – 23 май по [[стар стил]]) в четири различни направления в периметър, широк повече от 400 km. Генерал Брусилов разчита, че по този начин ще дезориентира противника и ще повиши морала на собствените си войски, обезсърчени от пораженията и отстъплението в предходната година. Ефектът в участъците на централните 11-а и 7-а армия, действащи от [[Тернопол|Тарнопол]] и [[Язловец]] към [[Лвов]], е на първо време незначителен.{{hrf|Зайончковский|2002|543 – 544}} Едва през юли и август те успяват да отблъснат австро-унгарските сили, съответно, към [[Броди]] и [[Галич]], но не отиват по-далеч.<ref name="shefov631">Шефов, Николай. Битвы России. Москва, АСТ, 2006. ISBN 5-9713-1217-0. с. 631 – 632</ref> За разлика от тях войските на северното и южното крило постигат бързи и впечатляващи успехи при [[Луцк]] (във [[Волиния]]) и при [[Чернивци]] (в [[Буковина]]).
Line 39 ⟶ 38:
== Резултати ==
В боевете от май до края на 1916 година руските войски успяват да се придвижат с няколко десетки километра на запад, губейки 1
Загубите на Германия в споменатия период са 140 000 души, а на Австро-Унгария – близо 640 000.{{hrf|Нелипович|1998|46}}
| |||