Николай Гяуров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м (GR) File renamed: File:Nicolai Ghiaurov monnument Velingrad Iz1.JPG → File:Nicolai Ghiaurov monument Velingrad Iz1.jpg File renaming criterion #3: To correct obvious errors in file names, including... |
L.Payakoff (беседа | приноси) |
||
Ред 25:
Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 година в село [[Лъджене]], днес квартал на [[Велинград]]. Негов по-голям брат е комунистическият функционер [[Костадин Гяуров]].
От ранна възраст има интерес към музиката, а по време на военната си служба пее и ръководи самодеен хор, като с това прави впечатление на [[Петко Стайнов (композитор)|Петко Стайнов]]. Учи оперно пеене в [[Национална музикална академия|Софийската консерватория]] при [[Христо Бръмбаров]], а през 1950 година продължава обучението си в [[Ленинград]], а след това и в [[Москва]].<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 139
Кариерата на Гяуров започва през 1955 година, когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в [[Париж]]. Прави дебюта си в [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]] на 18 март 1956 година като Дон Базилио в „[[Севилският бръснар]]“ на [[
На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „[[Ла Скала]]“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – [[Борис Христов]] като Борис Годунов и [[Димитър Узунов]] като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в „Ла Скала“, които го превръщат за дълго във постоянен водещ бас на театъра.<ref name="абаджиев"/>
Ред 35:
[[Файл:Orden.jpg|мини|250п|Орден „Стара планина“ на Николай Гяуров. Исторически музей, Велинград]]
От първата си съпруга Златина Мишакова има две деца
Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 година в Модена.<ref name="абаджиев"/>
|