Време разделно (филм): Разлика между версии

'''Време разделно''' е български исторически игрален филм в две части по [[Време разделно|едноименния роман]] на [[Антон Дончев]]. Режисьор е [[Людмил Стайков]]. Оператор е [[Радослав Спасов]]. Това е последният филм на Стайков. {{hrf|Янакиев|2000|237}} Филмът разказва за насилственото помохамеданчване на българите християни от долината Елиндения (Илинденя). Целият филм е заснет на място в [[Родопите]] в продължение на 16 месеца. Представен е на тържествена премиера в зала 1 на [[НДК]], в началото на март 1988,. наПремиерата времесъвпада засъс 110 годишнината от [[Освобождението]].<ref>в.''Отечествен глас'', Пловдив, 03.03.1988 г.</ref> Филмът е показан на 16 международни филмови фестивала и е продаден на 32 държави, като в чужбина е рекламиранпоказана катоверсия под заглавието ''Time of Violence'' ([[Време на насилие]]).<ref>в.''Родолюбие'', 9.1989 г.</ref>

БългарксиятБългарският писател [[Стефан Цанев]] получава задача да напише роман за насилственото потурчване на българите по време на турското иго. След като той се отказва, и [[Емилиян Станев]] също се отказва, задачата поема младият писател [[Антон Дончев]]. <ref name="Стандарт">в. ''Стадарт'', 07.03.2005</ref> Дончев настоява, че романът е написан за 43 дни.{{hrf|Правдомирова|2005|98}} За исторически източник, Дончев използва записките на поп [[Методий Драгинов]] от [[Драгиново|с.Корова]], чийто текст на места е използван дословно.{{hrf|Дончев|1964|412}} Време разделно излиза през 1964  г. от издарлствоиздателство ''Български писател''. {{hrf|Дончев|1964|3}} Първи негов положителен критик е [[Николай Хайтов]], който хвали автентичността на романа.{{hrf|Правдомирова|2005|35}} <ref name="Стандарт"/>

''Време разделно'' е построен през погледа на двама души- Венецианецът Абдуллах и попът Алигорко, като техните редуващи се записки представят събитията през погледа на християните и мюсюлманите. {{hrf|Дончев|1964|5}}{{hrf|Правдомирова|2005|64  – 65}}

== Политически произходконтекст ==

вВ началото на 20 век започва [[Възродителен процес|възродителният пороцеспроцес в България]], който настоява, че българското мюсюлманско население е етнически българско и би трябвало да припознае българските национални идеали като свои собствени.{{hrf|Груев|2008|16}} Този процес започва с [[Дружба "Родина"]], културно-образувателна организация оснпванаоснована през [[1937]] г. и поддържана от [[Смолян|смолянски]] мюсюлмани.

След [[1944]] г., религиозните обреди и културни особености напрактики мюсюлманските общности са следени от партията. През 70те и 80те години започват опити за насилствено приобщаване на българските мохамедани към българското общество, като религиозни обреди като Барямите[[Байрам|Байрамите]] и [[Обрязване|обрязванията]] стават нежелателни.{{hrf|Груев|2008|125}} За допускане до служба в МВР, стопански или държавнически пост се изисква българско име, насърчават се смесени бракове, глобява се за говор на турски език на публично място. {{hrf|Груев|2008|128}} Голям брой мюсюлмани губят имената си, които са сменени с български. {{hrf|Груев|2008|131}}

Някои считат, че книгата и филмът ''Време разделно'' са част от опитите на [[БКП]] да оправдае Възродителния процес.{{hrf|Братоева|2013|237}}{{hrf|Янакиев|2000|337}} След [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|10 ноември 1989]] г., БКП изразява (на 29.12.1989 г.) осъдително мнение за Възродителния процес и прехвърля отговорността изцяло върху прецедателяпредседателя на ЦК на БКП [[Тодор Живков]].{{hrf|Груев|2008|136}}

* [[Йосиф Сърчаджиев]]  – Караибрахим, еничарин, дошъл да помохамеданчипотурчи долината, брат на Манол

* [[Руси Чанев]]  – поп Алигорко, монах и селски поп. Той повеждаПовежда българите от скривалището им за да сменят вярата си

* [[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]]  – Манол, [[кехая]], един от селските големци, брат на Караибрахим

* Валтер Тоски  – Венецианеца, чужденец, приел исляма, военоплениквоеннопленник на Караибрахим

* [[Аня Пенчева]]  – Севда, първия човек, който сменя вярата си

* [[Константин Коцев]]  – Дядо Галушко, баща на Караибрахим и Манол

* [[Васил Михайлов]]  – Сюлейман ага, местен управител, противник на насилствената смяна

* [[Калина Стефанова]]  – Елица, съпруга на Манол, после съпруга на Момчил

* [[Момчил Карамитев]]  – Момчил, син на Манол и съпруг на Елица

* [[Людмил Стайков]]  – режисьор и сценарист

* [[Радослав Спасов]]  – оператор и сценарист

* [[Георги Данаилов (писател)|Георги Данаилов]], [[Михаил Кирков]]  – сценаристи

* Виолета Тошева  – монтаж

* [[Георги Генков]]  – музика

За режисьор на филма е поставен Людмил Стайков, който току -що е завършил работата си по трилогията ''[[Хан Аспарух (филм)|Хан Аспарух]]''; операторът, Радослав Спасов е работил по ''[[Мера според мера (1981)|Мера според мера]]''.{{hrf|Братоева|2013|232}} Лентата, която използват за заснемането, е Кодек[[Кодак]], внасяна от Лондон и връщана в Лондон за преработка и реставрация. {{hrf|Братоева|2013|231  – 232}}

В годината 1668, Великият Везир ([[Велко Кънев]]) изпраща спахии на мисия в Родопите. Задачата им е да обърнат християнското население в долината Илинденя към [[Ислям|правата вята]]. Техният водач, Караибрахим ([[Йосиф Сърчаджиев]]), е еничарин, взет от тази долина. Той води със себе си чужденец, пленник, наиечаннариечан само Венецианецът (Валтер Тоски).<ref>В романа Венецианецът е наречен също Аблуллах и е не венецианец, а френски благородник</ref> Турците са посрещнати от местния управител Сюлейман ага ([[Васил Михайлов]]) и настанени в неговия конак. Виждат ги селският поп Алигорко ([[Руси Чанев]]) и един от големците, Манол кехая ([[Иван Кръстев (актьор)|Иван Кръстев]]). Между българите се разпространява вестта за идването им. Манол предупреждава сина си, Мирчо ако го вземат за еничарин, да изпълни една от три заръки, с които момчето да се самоубие, преди да го отведат.

ПриВ тяхЕлинделия пристигат бежанци от [[Чепинска котловина|Чепино]], водени от стара жена, баба Сребра. Манол ги води при Исмаил бей ([[Богомил Симеонов]]), от когото купуват място за селотоново ссело. неговитеПлащат сребърнисъс сребърните [[чан|чанове]] на Манол. Местните големци са привикани в конака и им е съобщено, че имат десет денадни за да приемат доброволно Исляма. След десетте денадни, ще бъдат принудени да приемат насила.

Манол се сгодява за младата Елица ([[Калина Стефанова]]), любима на големия му син, Момчил ([[Момчил Карамитев]]). По време на сватбата, Момчил напуска пътеката, която трябва да пази, а Горан, другия пазач, брат на Елица, насилва Севда ([[Аня Пенчева]]). Караибрахим и неговите хора издебват сватбарите. ВсичкиПленени са плененивсички големци, беза някои,младите жени са взети от турците за награда. коитоНякои побягват в гората и се укриват в пещерите.

Жените, отвлечени от сватбата са отведени в конака, където са насилени. КараибрахинКараибрахим води Елица, сестра си, в своята стая. Венецианецът укрива Мирчо, малкия син на Манол, при себе си. Поп Алигорко сам се предава, за да помогне на заловените големци. Караибрахим ги вади на двора и им показва Севда, която се е забулила. Те отказват да сменят вярата си. Позволява на всеки от пленените големци да си пожелае нещо, преди да бъде убит.

''Време разделно'' е показано на общо 16 международни филмови фестивала. Той е и първият български филм показан на международния фестивал във Ванкувър.<ref>в.''Отечествен Фронт'' 08.02.1989 г.</ref> Филмът е продаден в чужбина под заглавието ''Време на насилие''.<ref>в.Родолюбие 09.1989  г.</ref> Закупен е от общо 32 държави. <ref>в.''Нов живот'', 28.04.1989 г.</ref> Братоева предполага, че големият международен показ на филма се дължи на голяма помощ от страна на тоталитарната власт.{{hrf|Братоева|2013|238}}

Година след излизането си, филмът е избран за филм на годината за 1988 г. <ref>в.''Нов живот'', 28.04.1989  г.</ref> Филмовата критика го сравнява с героичен епос. Единодушно, той е наречен историческа истина. След падането на комунистическия режим, филмът отпада от вниманието на критиката.{{hrf|Братоева|2013|230}}

В [[1995]] г. ''Време разделно'' е сложено в програмата на [[БНТ]] директно след сериала ''Гори гори огънче'', посветен на насилствената смяна на имената по време на [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. И операторът Радослав Спасов, и режисьорът Людмил Стайков изказват мнение, че техният филм не бива да се показва заедно с ''Гори, гори огънче'', за да не предизвика граждански вълнения. Отбелязва се, че нито един от двамата не е питан за разрешение за излъчването на техния филм.<ref>в.''България'', 20.02.1995  г.</ref>

Между [[3 май|3]] и [[7 май]] [[2005]] г. [[Стандарт (вестник)|в.Стандарт]] публикува статии посветени на ''Време разделно'', книгата и филмът, както и интервюта с Антон Дончев и Аня Пенчева. Статиите показват международния интерес към книгата и желанието на чужди звезди да играят роли в евентуална екранизация. <ref>в.''Стандарт'', бр.4425  – 4429,3  – 7 май 2005 г.</ref>

* 1988  – Филм на годината <ref>в.''Нов живот'', 28.04.1989г</ref>

* 1988  – Съюз на българските филмови дейци  – Награда за режисура, Награда за музика {{hrf|Янакиев|2000|337}}

* 1988  – Международен кинофестивал Кадис, Испания  – Награда на Федерацията на киноклубовете {{hrf|Янакиев|2000|337}}

* {{cite book |last=Братоева |first=Ингеборг |date=2013 |title=''Българско игрално кино: от „Калин Орела“ до „Мисия Лондон“'' |location=София |publisher=Институт за изследване на изкуствата  – БАН }}