Основаване на Картаген: Разлика между версии

[[Image:Carthage EL shekel 2250013.jpg|thumb|upright=0.8|До [[4 век пр.н.е.]] [[Пунически Картаген]] не сече свои собствени монети - – първите [[шекел]]и са от 310- – 290 гг. пр.н.е. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново. |year= 1991, Картаген, стр. 270 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>]]

За династията на тирския цар Пигмалион малко е известно. Предполага се, пак легендарно, че произходът му е свързан със съвременникът и приятел на [[Соломон]], царят на Тир - – [[Хирам]]. Представител на тази тирска династия е и [[Итобаал]]. Дъщерята на Итобаал ([[Йезавел]]) е омъжена за царя на [[Израилско царство|Израил]] - [[Ахав]], а дъщеря им [[Аталия]] е омъжена за царя на [[Юдейско царство|Юдея]] - – Матан ([[Муто]]), който е и цар на Тир. По време на царуването на Муто избухват множество политически и религиозни бунтове. Муто има две деца - – Елиса (Дидона) и Пигмалион. Елиса е женена за [[Ацерба]], дядо на [[Мелкарт]]. Пигмалион убива зет си и мъж на Дидона и тя решава да избяга от Тир, увличайки със себе си голяма част от първенците на Тир, ведно с много граждани - – моряци, търговци, роби и т.н. Натоварени на кораби и минавайки през Кипър, където към тях се присединяват великият жрец и други, всички заедно се отправят в изгнание към североафриканския бряг и по-точно в ''Карт Хадеш (нов град на [[финикийски език|финикийски]])'' - – [[Картаген]]. Още с пристигането си, Дидона влиза в контакт с местните жители - – [[бербери]] и по-точно [[нумидийци]] и [[мавританци]]. Местният цар и&#768; отпуска толкова земя, колкото може да покрие една волска кожа. Дидона нарежда кожата да бъде нарязана на тесни ленти, с които огражда достатъчно голяма площ, за да се установи заедно със своите спътници на мястото. Богатствата на разрастващия се град, благодарение на способностите на Дидона, подтикват местният цар Ярба да поиска ръката и&#768;, която Елиса не се осмелява да му откаже, тъй като [[Ярба]] е твърде силен и опасен. Единствено му заявява, че иска отсрочка за 3 месеца. Три месеца по-късно, разказва легендата, Дидона издига висока клада пред портите на града, на която да принесе жертва за душата на първия си съпруг. След като извършва [[жертвоприношение]]то, и самата царица се хвърля в кладата, каквато между впрочем е легендарната съдба и на последната картагенска царица и жена на последния пълководец на града [[Хаздрубал (град)|Хаздрубал]] от времената на тъпите

[[обсада на Картаген (149 г. пр.н.е.)|обсадата и превземането на Картаген]] от [[римляни]]те. <ref>{{cite book |last= Урс-Миедан |first= Мадлен |authorlink= Мадлен Урс-Миедан |title= Картаген, Глава III: Произход и възникване на града, 3: Основаването на Картаген, стр. 30- – 33 |year= [[2000]], първо издание |publisher= Одри, ISBN 954-9904-11-3}}</ref>

Тази легенда е излязла изпод перото на сицилийския историк [[Тимей (историк)|Тимей]], като е предадена и от [[Помпей Трог]]. Независимо от приемането или не на този древен разказ, съвременните историци и културолози свързват [[пуническа цивилизация|пуническата цивилизация]] с майчината от Финикия, която от своя страна е тясно свързана с другите западносемитски родствени и&#768; култури от [[Ханаан]], [[Древна Сирия]] и [[Киликия]].

Image: West Mediterranean sea areas of influence 509BC-fr.svg| Картагенската сфера на влияние в Западното Средиземноморие през 509 г. пр.н.е.

Image: West Mediterranean areas 348BC-fr.svg| Картагенската сфера на влияние в Западното Средиземноморие през 348 г. пр.н.е.

Image: West Mediterranean areas 306BC-fr.svg| Картагенската сфера на влияние в Западното Средиземноморие през 306 г. пр.н.е.

Image: West Mediterranean areas 279BC-fr.svg| Картагенската сфера на влияние в Западното Средиземноморие през 279 г. пр.н.е.