Транспортни кораби тип „Либърти“: Разлика между версии

}}</ref> (колебае се в пределите на 38- – 62)<br />

Пряк предшественик на „Либърти“ са типовите транспортни съдове, строени по [[конвейер]] в края на [[Първата световна война]] в [[корабостроителница]]та Хог Айлънд във [[Филаделфия]]. Построена през [[1918]] г. тя има 50 [[стапел]]а и 7 [[сух док|сухи докове]], тя е първата такава за серийно конвейерно производство на граждански транспорти (аналогичен проект за строителство на стражеви кораби реализира в същите 1917—19181917 – 1918 години [[Хенри Форд]]). Първия „Хог Айлендер“ е спуснат на вода на [[5 август]] [[1918]] г., последния на [[29 януари]] [[1921]] г.; всичко построени са 122 съда — – 110 сухогруза и 12 войскови транспорта. „Хог Айлендер“ нямат загуби през войната; през [[Втората световна война]] от тях потъват 58 съда<ref>{{cite web

В ходе на подготовката за производство на „Оушъните“ комисията по военно-транспортните съдове (''United States Maritime Commission'') изменя проекта и технологичната схема на производство: трудоемката нитовка е заменена със сглобяване на [[Заваряване|заварени]] секции, котлите работят вече на [[мазут]]. Поръчката за строеж на корабите са първоначално разпределени на шест корабостроителници, контролирани от Хенри Джон Кайзер. Новия проект, първоначално известен като EC2<ref>EC2 няма пряка връзка с разработения през 1937—19381937 – 1938 г. проект за транспорт С2. Виж информация за съдовете С2 на сайта [http://www.usmm.org/c2ships.html USMM]</ref> (''Emergency Cargo, type 2'') или „проект по закона за гражданските съдове на военна служба“ (''Merchant Marine Act design''), започва да се нарича „Либърти“ (''Свобода'') след като [[Франклин Делано Рузвелт|президента Рузвелт]] обявява [[27 септември]] [[1942]] г. - – деня на спускането на вода на първите 14 съда — – за „ден на флота на свободата“ (''Liberty Fleet Day''). Първия „Либърти“, ''SS Patrick Henry'', носи името на американския революционер Патрик Хенри (1736—17991736 – 1799), влязъл в историята с фразата си „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“ ({{lang-en|Give me liberty, or give me death!}}).

Постройката на първите 14 кораба отнема около 230 дни. В течение на периода [[1941]]— – [[1942]] г. чрез последователни усъвършенствания срока за постройка (от залагането до спускането на вода) е намален до 42 денонощия. През ноември 1942 г. корабостроителниците на Кайзер поставили рекорд — – заложен на [[8 ноември]] ''SS Robert Peary'' е спуснат на вода на [[12 ноември]] (4 дни, 15 часа и 29 минути от залагането му) и тръгва на първия си курс на [[22 ноември]]; кораба преживява войната и служи до [[1963]] г. Въпреки това е по-скоро пропаганден трик, който не може да се повтори в серийното производство. За строеж на „Либърти“ са ангажирани 18 корабостроителници (без да се броят множеството подизпълнители) и в [[1943]] г. готовата продукция достига средно 3 кораба на ден.

„Либърти“ от първите серии имат пукнатини в набора на корпуса и палубата. 19 съда буквално се разпаднали в морето. Първоначално дефектите се отдавали на заварената конструкция, като цяло или на ниското качество на заварките при условията на денонощна работа. Привлечената за разследване на причините Констанс Типер —– английски металовед —– доказала, че пукнатините по набора се появяват заради неудачно избраната марка стомана, която в условията на арктика става крехка. Заварения набор на съда улеснява увеличаването на пукнатините, но не ги предизвиква сам по себе си. В течение на 1942 г. недостатъците са отстранени. Опита на „Либърти“ е използван при производството на последващите военни серии — – транспортите от типа [[Транспортни кораби тип „Виктори“|„Виктори“]] (534 броя) и [[танкер]]ите от типа '''Т2''' (490 броя).

{{превод от|ru|Транспорты типа «Либерти»„Либерти“|72259920}}