Лексингтън (CV-2): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Courcelles (беседа | приноси)
м форматиране: 6x тире, 3x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 26:
 
== История ==
 
„Лексингтън“ е спуснат на вода през [[1925]] година. Приет е на въоръжение на [[14 декември]] [[1927]] година.
 
Отначало корабът е заложен за строеж като [[линеен крайцер]] (Lexington СС-1), но след решенията на [[Вашингтонска конференция 1922|Вашингтонската конференция]] е взето решение за преустрояването на готовия на 33,8% кораб в самолетоносач. (По подобен начин стоят нещата и с близнака му ''Саратога'' (CV-3)).
 
Първоначално запазва тежките си оръдия — – на десният борд е разположена масивна надстройка, обкръжена отпред и отзад с по две двойки 8-дюймови (203-милиметрови) [[оръдие|оръдия]]. [[Корпус]]ът до полетната палуба е брониран.
 
Кораба има двуетажен [[хангар]], спасителни лодки и притежава [[катапулт]] за изстрелване на самолети на носа. В наследство от крайцера, на базата на който е построен, притежава турбоелектрическа [[генератор]]на система с четири парни турбогенератора, подаващи електричество на 8 [[електродвигател]]я, поставени по два на всеки задвижващ винт.
 
== Пърл Харбър и преустройство ==
След влизането на кораба в състава на американския военноморски флот, негова база става [[Пърл Харбър]] на о-в [[Оаху]], [[Хаваи]]. Два дни преди [[Нападение над Пърл Харбър|японското нападение над базата]], Лексингтън е изпратен да превозва самолети към [[атол]]а [[Мидуей (острови)|Мидуей]] за подсилване на гарнизона на острова (така избягва участта на осталите кораби в Пърл Харбър, които са потопени или тежко повредени). Когато базата е атакувана, съединението му се намира все още на 230 [[морска миля|мили]] източно от целта си. Лексингтън получава заповед за незабавно завръщане и по обратния път корабите и самолетите от групата му претърсват района за японски [[подводница|подводници]] в района на Хавайските острови и издирват японския флот.
 
Малко по-късно, с оглед на изводите от въздушното нападение над Пърл Харбър, ''Лексингтън'' срочно е преустроен - – свалени са тежките 203-мм оръдия, както и 4 от 127-милиметровите и са заменени с 20-мм зенитни оръдия за повишаване на противовъздушната отбрана на кораба.
 
== Бойна биография ==
Line 45 ⟶ 44:
След това ''Лексингтън'' обезпечава далечното прикритие на съединенията, които правят рейдове срещу японските бази на [[Гилбъртови острови|Гилбъртовите]] и [[Маршалови острови|Маршаловите острови]] и участва в охраната на конвои.
[[Файл:TBD-1 VT-2 6Jan1941.jpg|дясно|мини|Самолети TBD Devastator от авиокрилото на ''Лексингтън'', 6 януари 1941 г.]]
В началото на 1942 г. е изпратен на рейд срещу японската база в [[Рабаул]] на о-в [[Нова Британия]]. Сутринта на [[20 февруари]] американското съединение е открито от две японски [[Хидроплан|летящи лодки]] от Рабаул и въпреки че са свалени от американците, японците разбират за приближаването им. Силите на САЩ все още не могат да атакуват базата - – разстоянието от 15 мили, на което се намират е по-голямо от радиуса на действие на вече остарелите торпедоносци [[TBD Devastator]], но това разстояние не е пречка за базовата авиация на японците. Следобед радарът на Лексингтън открива на 85 мили противникови самолети с курс към американските кораби. Това са две групи от по 9 [[бомбардировач]]а [[G4M|G4M „Бети“]], срещу които излитат изтребителите на самолетоносача. Във въздушния бой са свалени 16 японски самолета, при загубата на два свои [[F4F]]. Въпреки това атаката над Рабаул е отменена, поради загубата на елемента на изненада.
 
На [[6 март]] ''Лексингтън'' се присъединява към самолетоносача ''[[Йорктаун (CV-5)‎|Йорктаун]]''. Взето е решение за нов удар по Рабаул, този път със силите на двата самолетоносача, но скоро след излизането им в открито море, двете съединения са пренасочени срещу японските [[десант]]и в Лае и Саламауа в северната част на о-в [[Нова Гвинея]]. Ударът срещу японските експедиционни сили е проведен на [[10 март]] от пределна далечина, за да не се повтори случаят с първата атака срещу Рабаул. Бреговите цели са бомбардирани без особен успех, но са потопени вспомагателния крайцер ''Конго-мару'', 6000-тонен транспортен кораб и голям миночистач, като е загубен само един пикиращ бомбардировач от ''Лексингтън''. Тази атака обаче не успява да спре японците, които прехвърлят изтребители на острова и блокират опитите за повтарянето ѝ.
 
== Коралово море и гибелта на Лексингтън ==
[[Битка в Коралово море|Битката в Коралово море]] се състои на 6 - – 8 май 1942 г. В нея ''Лексингтън'' участва отново заедно с ''Йорктаун''. На 7 май самолети от двата кораба потапят лекия самолетоносач ''[[Шохо]]''. На 8 май е решителното сражение. Американците атакуват и повреждат тежкия самолетоносач ''[[Шокаку]]'', но в същото време американските самолетоносачи попадат под удара на японската палубна авиация. Атаката започва в 11:18 ч. Два [[торпедоносец]]а [[Накаджима B5N|B5N Кейт]] са свалени преди да хвърлят [[торпедо|торпедата]] си, но 6 други атакуват ''Лексингтън'' от две страни. Първият заход е безрезултатен – три торпеда минават зад кърмата, две покрай десния борд и едно паралелно с тях край десния, но следващите ги три торпедоносеца хвърлят торпедата си от дистанция по-малко от 650 м. Две от тях попадат в левия борд – в носовата част и под надстойката. В същото време корабът е поразен и от две 60-кг авиобомби, други бомби падат близо до кораба, като деформират и разрушават обшивката в подводната му част. В 12:47 избухва взрив в хангарната палуба, започват да се взривяват боеприпасите, на кораба избухват пожари.
 
[[Битка в Коралово море|Битката в Коралово море]] се състои на 6 - 8 май 1942 г. В нея ''Лексингтън'' участва отново заедно с ''Йорктаун''. На 7 май самолети от двата кораба потапят лекия самолетоносач ''[[Шохо]]''. На 8 май е решителното сражение. Американците атакуват и повреждат тежкия самолетоносач ''[[Шокаку]]'', но в същото време американските самолетоносачи попадат под удара на японската палубна авиация. Атаката започва в 11:18 ч. Два [[торпедоносец]]а [[Накаджима B5N|B5N Кейт]] са свалени преди да хвърлят [[торпедо|торпедата]] си, но 6 други атакуват ''Лексингтън'' от две страни. Първият заход е безрезултатен — три торпеда минават зад кърмата, две покрай десния борд и едно паралелно с тях край десния, но следващите ги три торпедоносеца хвърлят торпедата си от дистанция по-малко от 650 м. Две от тях попадат в левия борд — в носовата част и под надстойката. В същото време корабът е поразен и от две 60-кг авиобомби, други бомби падат близо до кораба, като деформират и разрушават обшивката в подводната му част. В 12:47 избухва взрив в хангарната палуба, започват да се взривяват боеприпасите, на кораба избухват пожари.
[[Файл:USS Lexington brennt.jpg|дясно|мини|Горящият ''Лексингтън'']]
Въпреки това ''Лексингтън'' продължава да приема и изпраща самолети от палубата си. Но в 14:45 избухва нов взрив, причинен от бензиновите пари на самолетното гориво и половин час след това самолетоносачът прекратява полетната работа, отправяйки молба до ''Йорктаун'' да приеме неговите самолети. Въпреки усилията на екипажа да овладее ситуацията, взривовете и пожарите продължават и в 17:07 е издадена заповед за напускането на кораба, като на него остават само аварийните групи, които подготвят наводняването му, за да не бъде пленен от японците. Спасени са 2735 души, загиват и изчезват безследно 216 души. За да е сигурно, че няма да попадне в японски ръце, горящият кораб е потопен от американския [[разрушител]] [[Фелпс (DD-360)|„Фелпс“]], който изстрелва в него две торпеда от разстояние 1500 [[ярд]]а (1371.6 м).
Line 62 ⟶ 60:
С.В.Сулига. Авианосцы типа „Лексингтон“
 
[[Категория:Самолетоносачи]]
 
[[Категория:Самолетоносачи на САЩ]]