Трайко Китанчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Правопис
Ред 41:
Освободен от затвора на 20 май 1894 година, два дни след падането на Стамболов и 8 дни преди изтичането на окончателния срок на присъдата, Китанчев с ореола на мъченик се включва активно в политическия живот на страната. Участва в опита за основаване на Радикална партия през юни в хотел „Константинопол“. На 19 септември е избран за [[депутат]] от Търново като кандидат на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] на Каравелов. В [[8 Обикновено Народно събрание|Осмото обикновено народно събрание]] оглавява каравелистката група и е един от най-дейните оратори.
 
В края на 1894 г. Китанчев става председател на емигрантската македонска организация [[Братски съюз]]. Китанчев е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 г. Македонски комитет. Китанчев понася тежко неуспеха на [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] и умира от [[инфаркт]] през лятото на същата година.<ref>Елдъров, Светлозар. Трайко Китанчев&nbsp; — македонски деец?, във: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 55 - 68.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.335.</ref>
 
== Творчество ==
Ред 52:
 
[[Павел Делирадев]], деец на ВМОРО и [[Санданисти|санданист]], в биографията на [[Яне Сандански]], между другото пише и за Трайко Китанчев:
{{цитат|Починът за основаването на македонските дружества принадлежи на Трайко Китанчев, честен демократ и предан син на своето отечество Македония. Роден е в с. Подмочами, Ресенско, на 1 сенемнрисептември 1858 г. Когато из България, а отчасти и в Румъния се основали доста Македонски дружества, през 1895 г. бил свикан в София първият конгрес (09-38 март). На този конгрес бил приет устава и избран Македонският комитет с председател Трайко Китанчев. Една от главните задачи на М. К. е била агитацията в другите балкански дьржавици за общо действие в полза на автономията. За първата си авантюра княз Фердинанд използува доброто име и първичния автономистически характер на македонските дружества. От своя страна и Китанчев даде пълна подкрепа на царедворската акция, като мислеше, че и тя е проникнала от същите помишленияпомисления и чувства, които изпълваха неговата душа и разум. И при първото усъмняване в подлите намерения на двореца, той преживял такова дълбоко душевно вълнение, при което му се пукнапопукнало сърцето и той починал на I август 1895 г. в разцвета на силите си, едва 37 годишен...<ref>[http://www.scribd.com/doc/47608518/Јане-Сандански-Yane-Sandanski Павел Делирадев, „Яне Сандански“, София, 1946, стр 8-9]</ref>}}
 
[[Петър Манджуков (революционер)|Петър Манджуков]] пише:
Ред 60:
<center><gallery caption="">
Image:Трајко Китанчев.jpg | Портрет от 1896 г.
Image:Vratsa Trayko Kitanchev.jpg | Печат на Врачанското благотворително културно-пресветнопросветно братство „Трайко Китанчев“
Image:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg | Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Китанчев (втори в третата колона)
Image:Trayko Kitanchev Letter to Zahariy Stoyanov 19 October 1884 Info about Levski.JPG | Писмо на Китанчев до [[Захарий Стоянов]] с информация, предназначена за биографията на Левски, 18 октомври 1884 г.