Уикипедия

Петър Вичев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Хора от област Силистра, ползвайки HotCat
от статията "Петър Вичев"
Ред 1:
{{без източници}}
 
{{Биография инфо
| име = Петър Вичев Коцев
Line 6 ⟶ 5:
| портрет-описание =
| px =
| описание = Революционерреволюционер
| наставка =
| роден-дата = [[22 септември]] [[1884]] г.
| роден-място = с. [[Айдемир]], [[Силистра]], [[Княжество България]]
| починал-дата = [[14 юни]] [[1933]] г.
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
}}
'''Петър Коцев''' е изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското добруджанско население, журналист, редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София – 1920 – 1921 г.) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932 г.). Националреволюционер, автономист, сътрудничи с комунистите от добруджанското революционно движение.▼
 
'''Петър Вичев Коцев''', повече познат като '''Петър Вичев''', е изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското население в Добруджа и журналист.
== Биография и дейност ==▼
 
Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия), но след завръщането си в България се занимава с журналистика.
▲'''Петър Коцев'''Той е изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското добруджанско население, журналист, редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ (София –, 1920 – 1921 г.) и „Свободна Добруджа“ (София, 1926 – 1932 г.). Националреволюционер, автономист, сътрудничи с комунистите от добруджанското революционно движение.
 
▲== Биография и дейност ==
Баща му Вичо Коцев е ковач, а майка му Евдокия Миткова е домакиня. Има 2 сестри и брат.
 
Педагогическото училище в Силистра. Жени се за Кина Иванчева – Тенева и заминават за Брюксел, където завършва „Право“ с докторат. След завръщането си в България се занимава с журналистика и политика. Застава начело на добруджанската емиграция в София. Участва в научната експедиция „Добруджа – 1917 г.“
 
След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното българско население. През февруари 1914 г. основава дружеството „Добруджанско братство“. След края на Първата световна война (1914 – 1918 г.), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в изпълнителниянейния ѝизпълнителен комитет, на който е член до 1924 г.
 
През 1925 г. е един отсред основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централниянейния ѝЦентрален комитет до 1931 г.
 
Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „Добруджанско знаме“ (1920 – 1921 г.) и „Свободна Добруджа“ (1926 – 1934 г.).
 
Собственик на най-голямото питейно заведение в София „Алказар“. Член на ръководството на Междунарадната лига за мир и свобода. Заради левите му убеждения е убит от наемни убийци от десницата на Македонската организация в центъра на София на 14 юни 1933 г.
Заради левите си убеждения е убит от наемник на 14 юни 1933 г.
 
{{СОРТКАТ:Коцев, Петър}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Вичев“.