Каменица (компания): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вътрешна препратка
Ред 84:
На 26 ноември 1954 г. между България и Швейцария се сключва спогодба за обезщетяване на бившите собственици, свързани с национализацията в страната. България заплаща 7,5 милиона швейцарски франка, вкл. и за национализираната пивоварна в Пловдив, като по този начин са обезщетени и наследниците на Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.93</ref>.
 
Първата по сериозна модернизация след национализацията се извършва през 1956-59 г., когато в експлоатация се въвеждат нови машини и съоръжения, монтират се допълнителен [[парен котел]] и нова четирисъдна варилна инсталация и ферментационни отделения със стоманени открити ферментационни апарати с тръбно охлаждане. В депозитното отделение се монтират нови съдове, изградени са ново бурепълначно отделение и нов пълначен апарат, построени са ново бутилково отделение с автоматична бутилираща линия и собствена помпена станция, монтират се нови хладилни машини. В резултат на тези подобрения, годишното производство през 1959 г. нараства на 18 000 000 литра, а през 1962 г. достига 20 000 000 литра. През 1964 г. фабриката влиза в състава на ОДСП (по късно ДСО)„Българско пиво”<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.93-95</ref>.
 
Следващото по значимо разширение и реконструкция се извършва през 1965-1967 г. Построен е нов малцерай с годишен капацитет 4500 т. малц, изгражда се нов ферментационен и депозитен корпус със стоманобетонни съдове, ново бутилково отделение с две немски автоматични бутилиращи линии, разширяват се паровата централа и хладилното стопанство. През 1965 г. годишното производство е 21 896 000 литра, през 1967 г. - 30 000 000 литра, през 1970 г. достига 38 315 000 литра<ref>Петров, Платиканов и Манчев : История ..., с.95-96</ref>.