Уикипедия

А: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Luchibsl1 (беседа | приноси)
2446 редакции
мРедакция без резюме
Ред 6:
|ulc=0430}}
 
'''А''', '''а''' e първата [[буква]] от [[българска азбука|българската]] и от повечето други [[азбука|азбуки]].<ref name="ban">{{cite book |title= „Енциклопедия А-Я“ |year= 1974|publisher= ''[[Българска академия на науките]]''|location= София|pages= 9}}</ref> Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна {{IPA|/a/}}. Присъства във всички [[Азбуки, базирани на кирилицата|кирилски азбуки]]. В [[старобългарска азбука|старобългарската]] и [[църковнославянски език|църковнославянската]] азбука има название {{кирилица|азъ}}.<ref name="ban" /> В [[глаголица|глаголицата]]та има начертание [[Картинка:Glagoljica Az.svg|15px]] и название ''Аз''.В кирилицата буквата има начертание {{кирилица|А}}. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от [[гръцка азбука|гръцката буква]] [[Алфа (буква)|алфа]].
 
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в [[Русия]] по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква ''[[a]]''.
Ред 13:
{{раздел-мъниче}}
 
В [[български език|българския език]] буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под [[ударение]] тя се произнася като [[отворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɑ/}}.{{hrf|Бояджиев|1998|29}} Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на [[полуотворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ʌ/}}, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - – в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - – да е по-затворен.{{hrf|Бояджиев|1998|38- – 42}} Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и [[полузатворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɤ̞/}}, която обикновено се означава с „[[Ъ]]“ - – това става в следните особени случаи:{{hrf|Бояджиев|1998|30- – 31}}{{hrf|Андрейчин|2012|11}}
* при [[Определителен член в българския език|непълен член]] на съществителни от мъжки род в единствено число: ''дом'''а''''', ''ред'''а''''', ''глас'''а'''''
* при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: ''чет'''а''''', ''крад'''а'''т''
 
== Кодове ==
{|class="wikitable"
! '''кодова таблица''' !! '''буква''' !! '''десетично''' !! '''шестнадесетично''' !! '''осмично''' !! '''двоично'''
Ред 25:
| |[[Малка буква|малка]] ||1072||0430||002060||0000010000110000
|-
|rowspan=2|[[ISO 8859-5|ISO&nbsp;8859- – 5]]||главна||176||b0||260||0010110000
|-
| |малка ||208||d0||320||0011010000
Ред 41:
 
== Източници ==
 
=== Библиография ===
* {{cite book |title= ''Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика'' |last= Бояджиев|first= Тодор|authorlink= |coauthors= Елена Георгиева, Йордан Пенчев, Валентин Станков, Димитър Тилков|year= 1998|publisher= Абагар|location= София|isbn= 954-584-235-0|pages= |url= |accessdate=}}
* {{cite book |title= ''Официален правописен речник на българския език''|last= Андрейчин|first= проф. Любомир|authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= Просвета|location= София|isbn= 978-9540-127-019|pages= |url= |accessdate=}}
 
=== Бележки ===
Line 51 ⟶ 50:
== Вижте също ==
*[[A|А латинско]]
*[[Алфа (буква)|Алфа]]
*[[Ӑ]]
*[[Ӓ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/А“.