Фазов преход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Фазово превръщане''' е преминаването от една фаза в друга, респ. от едно [[агрегатно състояние]] в друго. Такива превръщания са [[изпарение]], [[втечняване]], [[кристализация]], [[сублимация]], [[топене]] и др.
Фазови преходи се наблюдават и в твърдо състояние, например при полиморфните метали. Известно е, че желязото е такъв метал с няколко полиморфни модификации (с няколко различни кристални решетки) - α-Fe, устойчиво при темпеатура под 911°C (1185,15°К), γ-Fe - стабилно над тази температура (до 1392°C или 1667,15°К). Съществуват и ε-Fe както и β-Fe, които са стабилни при високо налягане. Първата ε-фаза е стабилна около стайна температура (20°C или 293,15°К) и налягане от около 8-15 гигапаскала (ГПа), докато β-фазата (ако такава съществува) се очаква да бъде при температури по-големи от 1226,85°C (1500°К) и налягане най-малко 50 ГПа. Теоретично, в чистото желязо съществува и магнитен фазов преход (от феромагнетик в парамагнетик) при точката на кюри ([[Температура на Кюри]]) (около 769,85°C или 1043°К), под която метала притежава феромагнитни свойства. Полиморфното превръщане алфа-гама се осъществява чрез фазова прекристализация, представляваща фазов преход в твърдо състояние, при който атомите формират нова кристална решетка, с нови свойства. Така фазовите преходи не бива да се отъждествяват с прехода на веществото от едно в друго агрегатно състояние.
 
{{физика-мъниче}}