Ричард I (Англия): Разлика между версии

Освен титлата крал на Англия, Ричард I e [[Херцогство Аквитания|херцог на Аквитания]] (1172 – 1184 и 1184 – 1189), [[Нормандия|херцог на Нормандия]] (1189 – 1199) и [[граф на Анжу]] (1189 – 1199), Тур и Мен (1189 – 1199), а в периода [[1169]] – [[1189]] и граф на [[Поатие|Поату]].

 

Ричард е роден на [[8 септември]] [[1157]] в [[Оксфорд]]. Като втори син на [[Хенри II]], Ричард има формално по-малки шансове да получи английската корона. Като дете той заминава за [[Франция]], където получава като наследство от майка си херцогство [[Аквитания]] и графство Поату. Едновременно с това през [[1170]] г. по-големият му брат Хенри бил коронован под името Хенри III <ref>В историческата литература е наричан ''Младия крал'', за да не го бъркат с неговия племенник [[Хенри III]], син на [[Джон Безземни]]</ref>, който така и не получава реална власт.

 

Според тогавашния хроникьор Роджър Ховеденски, Ричард и Филип „яли от една чиния и нощем спели в едно легло“ и между двамата имало „страстна обич“. Някои историци тълкуват тези думи като свидетелство за [[бисексуалност|любовна връзка]] между Ричард и Филип.

 

През десетте години, които управлявал, Ричард прекарал само 6 месеца в Англия. Неговото управление, което започнало с еврейските погроми в [[Лондон]] и Йорк (виновните за които били наказани от Ричард), рязко се отличавало от царуването на неговия баща. Ричард се прославя със своите военни подвизи, но неговото управление води до драстично увеличаване на данъците за финансиране на армията и флота. В стремежа си да набави финансиране на военните си кампании той толерира скутажната практика<ref>Освобождаване от военна повинност на васалите срещу парична такса.</ref> и освобождава от васалска клетва краля на [[Шотландия]] [[Уилям I (Шотландия)|Уилям I]] срещу сумата от 10&nbsp;000 марки. Разчитайки на военния професионализъм на високоплатени наемници <ref>Главно [[Брабант|брабансони]].</ref> Ричард започва да търгува с държавни земи и постове, като на краля се приписва твърдението, че би „продал и Лондон, ако се намери купувач.“ Всички средства са насочвани предимно за подготовка на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], целящ повторното освобождаване на Йерусалим.

 

През [[1190]] г. кралят се отправя на [[Трети кръстоносен поход]], като оставя за регент и канцлер [[Уилям Лонгчамп]]. От началото на септември [[1190]] г. Ричард и [[Филип II (Франция)|Филип II]] се установяват в [[Сицилия]], където през [[1182]] г. е починал кралят Вилхелм II Добрия, съпруг на Джоан, сестрата на Ричард. Племенникът на Вилхелм, [[Танкред I]] е затворил Джоан в тъмница и я е лишил от наследство. На [[4 октомври]] [[1190]] г. Ричард завладява и разграбва [[Месина]], а през март [[1191]] г. подписва мирен договор с Танкред. Според този документ Джоан бива освободена, а Ричард провъзгласява за свой наследник на английския престол племенника си [[Артур Бретански]], син на [[Готфрид II]], на когото [[Танкред]] обещава да даде за жена една от своите дъщери. В резултат на този договор се влошават отношенията на Англия със Свещената Римска Империя, а братът на Ричард вдига метеж.

 

Поради раздорите по повод разделението на Кипър и водачеството на похода, Ричард скоро бива изоставен от неговите съюзници – херцога на Австрия Леополд V и Филип II (Филип скоро показва намерения да се възползва от отсъствието на Ричард за завладяването на неговите земи във Франция). В резултат на това Ричард, въпреки че бил близо до завладения от мюсюлманите Йерусалим, не го атакува и е принуден да сключи мир със Саладин на [[2 септември]] [[1192]] г. В този договор Ричард иска християните да имат свободен достъп и да могат да живеят в града. Ричард признава за крал на Йерусалим Конрад Монфератски, който скоро бил убит от [[асасини]]те и неговото място е заето от племенника на Ричард – Хенри II Шампански. Това събитие хвърля подозрение върху Ричард, че е замесен в убийството на Конрад.

 

По обратния път към Европа през декември 1192 г. Ричард е пленен във [[Виена]] от [[Списък на владетелите на Австрия|австрийския херцог]] [[Леополд V Бабенберг|Леополд V]], който го обвинява за смъртта на братовчед си [[Конрад Монферратски|Конрад]]. Леополд е в изострени отношения с английския крал още от [[обсада на Акра (1189–1191)|обсадата на Акра]], когато Ричард нарежда флаговете на австриеца да спрат да се развяват над завладения град и те са хвърлени позорно в [[ров]]а на [[крепост]]та. Арестът на кръстоносеца Ричард води до реакция на [[Целестин III|папата]], който отлъчва Леополд от католическата църква. Затворникът е предаден на [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] – [[император на Свещената Римска Империя]], който го затворя в замъка Дюрнщайн. Двамата германци споделят отговорността и искат откуп за Ричард и Хайнрих също е отлъчен от църквата. Поисканият откуп е 150&nbsp;000 марки – двугодишният доход на английската корона, от тях 100&nbsp;000 марки трябвало да бъдат платени предварително. Братът на Ричард Джон Безземни и френския крал Филип II заговорничат срещу затворника и дори предлагат 80&nbsp;000 марки за това Ричард да остане пленник, но императорът не приема тяхното предложение. Елеонора Аквитанска събира исканата сума чрез извънредни данъци и на [[4 февруари]] [[1194]] г. Ричард е освободен. Филип II изпратил писмо на Джон с думите {{цитат|Бъди внимателен. Дяволът е на свобода.|}}

 

След връщането си в Англия, Ричард сключва примирие с брат си [[Джон Безземни]], според което го обявява за свой наследник. Това настройва английския крал срещу племенника му Артур, който е обезнаследен и по-късно изчезва безследно, вероятно убит. Пред Ричард назрява и конфликт с приятеля му и [[Кралство Франция|френски крал]] [[Филип II (Франция)|Филип II]]. През 1197 – 1198 г. Ричард започва усилена кампания по поправка и строеж на укрепления в Нормандия, като замъка [[Шато Гаяр]] недалеч от [[Руан]], въпреки че съгласно договореностите си с Филип той няма право да строи замъци. Това произтича от факта, че според феодалното законодателство Ричард се явява васал на Филип в Нормандия и Поату, а е с упражнявано кралско достойнство само над териториите си в Англия.

 

*Военните му подвизи в [[трубадур]]ските времена го правят една от най-големите фигури в средновековната история и литература. Ричард е главен герой в много легенди (особено в легендата за [[Робин Худ]]), книги („[[Айвънхоу]]“ на Уолтър Скот), филми, компютърни игри.

 

<references />

 

* [http://www.youtube.com/watch?v=DczZ_ZKbr_s Творчество: Песента за пленничеството на Ричард]