Опитомяване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/ |
м форматиране: 3x тире-числа, 21 интервала, нов ред, тире, точка (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
[[Файл:Backing sheep at sheepdog competition.jpg|мини|[[Куче]]тата и [[Домашна овца|овцете]] са сред първите опитомени от човека животни]]
'''Одомашняването''' (или '''опитомяване''') е процес, при който чрез [[селекция]] определена [[популация]] [[животни]] или [[растения]] (в този случай по-често се използва терминът '''култивиране''') се пригажда към нуждите на човека и се прави удобна за отглеждане в контролирани условия. Хората се грижат за тези популации по различни причини
Някои видове, като [[Азиатски слон|азиатския слон]] (''Elephas maximus''), не се смятат за одомашнени, въпреки че се използват от хората като работни животни, тъй като обикновено не се размножават под човешки контрол.
Ред 25:
=== Растения ===
Най-ранните човешки опити за одомашняване на растителни видове са настъпили в [[Азия]]. Има доказателства за съзнателно отглеждане и примитивна [[селекция]] на [[ръж]] в [[неолит]]на група хора обитавали района на [[Абу Хурейра]] в днешна [[Сирия]] преди около 13 хил.години.<ref>Hillman et al. (2001) [http://hol.sagepub.com/cgi/content/abstract/11/4/383 New evidence of Lateglacial cereal cultivation at Abu Hureyra on the Euphrates] Holocene 11: 383
Кратуната (''[[Lagenaria siceraria]]'') е използвана като съд за съхранение на [[вода]] още около 10 000 г.пр.н.е., преди появата на [[керамика|керамичните съдове]]. Култивирана тя достига в Америка от Азия около 8000 г.пр.н.е. и това най-вероятно се дължи на миграцията на народите от Азия към Америка<ref>Erickson et al. (2005) [http://www.pnas.org/content/102/51/18315.abstract An Asian origin for a 10,000-year-old domesticated plant in the Americas] PNAS 102: 18315
За пръв път житните култури са одомашнени около 9000 г.пр.н.е. в района на Плодородния полумесец и Близкия изток. Първите култивирани видове са основно едногодишни с големи семена или плодове. Те включват варива като [[грах]] и зърнени култури като [[пшеница]]. Близкият изток е особено подходящ за отглеждането на тези видове, сухото лято благоприятства узряването на зърното. Именно зърнените култури спомагат на човечеството от ловци-събирачи да премине към уседнал начин на живот и да развие земеделско общество. Тази промяна е причината за появата на първите градове-държави преди 4000 - 5000 години и в крайна сметка на възхода на самата цивилизация.
Одомашняването е бавен и постепенен процес на проби и грешки. С течение на времето са одомашнени и многогодишни растения и малки дървета като ябълки и маслини. Сравнително на по-късен етап в човешката история например са одомашнени дървесните видове [[макадамия]] и [[пекан (растение)|пекан]]. В различните части на света са одомашнени различни растителни видове, които днес се отглеждат в много точки на света и са ценен хранителен източник. Такива са тиква, царевица, боб, домат и патладжан в Северна и Южна Америка. В Източна Азия просо, ориз и соя.
През хилядолетията много култивирани видове се променят значително от своите предшественици. Примери за това са тиквичката, царевицата и фасула. Подобна е и настъпилата промяна в големината, формата и вкуса между дивата ягоди и питомната ягода.
Основните различия при домашните видове растения, които ги отличават от дивите им предшественици са:<ref>http://www.plantsciences.ucdavis.edu/gepts/pb143/lec08/pb143l08.htm</ref>
Ред 39:
* Постигане на синхронност при кълняемоста.
* Увеличаване на размера на репродуктивните органи
* Тенденция за узряване на семената докато са още на
* Намаляване на физичната и химична защита на култивираното растение.
* Промяна в разпределението на биомасата в зависимост от това коя част от растението е ядлива. (повече плодове, корени или стъбла)
Ред 46:
Основната причина за одомашняване е осъзнатата от човека полза при отглеждането на домашни животни. Те били източник на сигурност, на храна, на кожи за облекло, обувки и постеля, работна сила, служели в помощ при военни набези. Вероятно първоначалният процес е започнал с улавянето на малки, бременни и ранени животни като ги отглеждали в неволя. Те били в постоянен контакт с хората, живеели покрай и в жилищата им и така се опитомявали. Обикновено опитомените, но отглеждани в неволя диви животни не се размножавали. Някои от тях били с по-спокоен и кротък нрав и хората им обръщали повече внимание. Тази фаза от процеса се нарича „укротяване на див вид“. Животните постепенно привиквали към новата среда, освобождавали се от нервното напрежение и давали потомство. Така бавно в продължение на десетки и стотици години те постепенно се превръщали в домашни. Целта на опитомяването е използването на животното в [[селско стопанство|селското стопанство]] като земеделско животно или като [[домашен любимец]]. Ако тази цел е постигната, то животното е одомашнено. Естественият отбор се заменя с изкусвена селекция при отглеждането. Така одомашненото животно изменя [[генетика|генетичните]] си признаци.
При одомашняването били предпочитани тревопасни животни, както и видове склонни да образуват
== Одомашнени животни ==
=== Списък ===
'''Първи период'''
{| class="wikitable"
|-
! style="width: 12em;" | Вид !! Период !! Място
|-
|valign="top" | [[Куче]] (''Canis lupus familiaris'')
|15000 пр.Хр. <ref name="dog">Виж [[Произход на кучетата]]</ref>
|align="center" |[[Източна Азия]] и
|-
|valign="top" | [[Овца]] (''Ovis orientalis aries'')
|между 9
|align="center" |[[Югозападна Азия]]
|-
|valign="top"| [[Свиня]] (''Sus scrofa domestica'')
|9000 пр. Хр.<ref>Giuffra E, Kijas JM, Amarger V, Carlborg O, Jeon JT, Andersson L. [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=pubmed&dopt=Abstract&list_uids=10747069&query_hl=4&itool=pubmed_docsum
|align="center"|[[Близък изток]], [[Китай]]
|-
Line 79 ⟶ 78:
|-
|valign="top"| [[Котка]] (''Felis catus'')
|7500 пр.Хр. <ref>{{cite web | title = Oldest Known Pet Cat? 9500-Year-Old Burial Found on Cyprus | url = http://news.nationalgeographic.com/news/2004/04/0408_040408_oldestpetcat.html | accessdate = 2007-03-06 |date=2004-04-08 | work = National Geographic News}}</ref><ref>{{cite news |first=Hazel
|authorlink= |coauthors= |title=Ancient remains could be oldest pet cat |url=http://www.newscientist.com/article/dn4867.html |work=[[New Scientist]] |date=2004-04-08
|align="center"|[[Кипър]] и [[Близък изток]]
|-
Line 184 ⟶ 183:
{| class="wikitable"
|-
! style="width: 12em;" | Вид !! Период !! Място
|-
Line 218 ⟶ 217:
|1600
|align="center"|[[Канарски острови]], [[Европа]]
|-
|valign="top"|[[Мандаринка]]
|неизвестно
Line 231 ⟶ 230:
{| class="wikitable"
|-
! style="width: 12em;" | Вид !! Период !! Място
|-
Line 256 ⟶ 255:
|valign="top"|[[Зеброва сипка]]
|началото на [[20 век]]
|align="center"|[[Австралия]]
|-
|valign="top"|[[Хамстер]]
Line 304 ⟶ 303:
=== Хищници ===
[[Файл:Beagle and sleeping black and white kitty-01.jpg|мини|Куче порода [[Бигъл]] и котенце]]
Първото одомашнено животно е [[вълк]]ът, опитоменият подвид на когото е [[куче]]то. Генетическите изследвания установяват, че вълкъ и кучето се разделят преди повече от 15 хил. години. Първоначално то е използвано в [[лов]]а, по-късно са селектирани породи с пазачески фунции. Одомашняването на кучетата започва в края на [[Старокаменна епоха|Старокаменната епоха]]. Първото свидетелство за съжителство на хора и кучета (следи от лапи на вълк или куче и стъпки на дете) е открито в пещерата [[Шове]] във [[Франция]]. Тези останки са на възраст 26 000 години. Останки от кучешки лапи от тази епоха са открити и в [[Украйна]] и [[Русия]].
[[Котка|Котки]]те са оппитомени от човека преди около 10 хил. години и са съхранили ловните качества на дивите си събратя. Днес [[Международната федерация по фелинология|Международната федерация]] по [[фелинология]] (FIFe) признава около 200 породи домашни котки.
Line 311 ⟶ 310:
=== Тревопасни ===
Преди поне 8 хил. години хората опитомяват [[коза|козите]], [[овца|овцете]], [[крава|кравите]] и [[свиня|свинете]]. Важно събитие в по-късната история е одомашняването на [[кон]]я преди около 5,5 хил. години. Преди да се използва като работно животно, той е бил източник на [[месо]] и [[мляко]]. Първото работно животно е [[вол]]ът, т.е. [[кастрация|кастриран]] [[бик]], преди около 7,5 хил. години. По-късно такива стават [[магаре]]то и коня. [[Езда]]та се появява още по-късно. След време е опитомена и [[камила]]та.
В новата история са одомашнени [[лама|ламите]] и [[елен]]ите, както и малки животни, например [[морско свинче|морските свинчета]] и [[мишка|мишките]].
Line 319 ⟶ 318:
== Изменения от одомашняването ==
[[Файл:Szusza pekingese.jpg|thumb|ляво|За последните 2000 години [[пекинез]]ът се е променил много малко]]
Степента на одомашняванете на определено животно зависи от нуждата на човека от него. В неговия процес, под влияние на новите условия на средата и изкуствения отбор у животните се появяват признаци, които ги различават от дивите им събратя. Тези признаци стават се по-отличителни при удължаване на периода на селекция.
В процеса на опитомяване могат да настъпят следните промени:
Line 338 ⟶ 337:
Вторичното подивяване в [[биология]]та представлява процес, противоположен на одомашняването. При него вече опитомен вид се приспособява към живот в дивата природа. Въпреки това при този процес не се извършва пълно възстановяване на дивото животно отпреди одомашняването. Вторичното подивяване може да бъде естествено, вследствие на случайно попадане на опитомен вид в дива околна среда, в към която той се приспособява или изкуствена, резултат на целенасочена програма за вторично подивяване.
Един от най-известните примери за естесвено, неконтролирано от човека, вторично подивяло животно е [[Австралия|австралийското]] куче [[динго]], произхождащо от [[куче]]та, отглеждани от австралийските [[аборигени]]. Известни са и подивелите коне [[камарга (порода)|камарга]] обитаващи делтата на река [[Рона]] и [[мустанг]]ите. Последните са наследници на освободени коне от испанските колонизатори в [[Северна Америка]].<ref>Р.Караиванов, Г.Бързев, „Коневъдство“, Агропрес 1994 г., ISBN 954-467-002-5, стр.11</ref> Друг интересен пример е [[Австралийска подивяла камила|Австралийска подивяла камила]]. Тя е наследник на [[Едногърба камила|едногърби камили]] пренесени от азиатски работници при строежа на железопътна линия свързваща южна със северна Австралия. След приключване на строежа камилите били пуснати в австралийската пустош. Тук намерили благоприятни условия за живот и размножаване. Днес броят им надхвърля 1 млн. като на всеки девет години числеността им се удвоява..<ref name="Feral">{{cite web | last = [[Northern Territory]] Government
== Литература ==
|