Пасторал: Разлика между версии

„текст в кавичк„текст в кавички“и“'''Пасторал''' е музикална пиеса, вдъхновена от идеализираният семпъл живот и [[музика]] на [[пастир]]ите. Това са бавни, лирични и емоционални творби.„„текст в кавички““

Първите пасторали са ни известни от "Идилии"„Идилии“ на [[Теокрит]], както и от [[Омир]]. Тогава са се изпълнявали песни и мелодии на прости духови инструменти, като пан-флейта. За пастирски песни споменава и [[Вергилий]] в "Еклоги"„„Еклоги““.

Пасторалният жанр бележи влияние в развитието на [[опера]]та. Пасторалните поеми се превръщали в музика в изпълненията на италианските [[трубадур]]и. Монодичните пасторални [[мадригал]]и започнали за се изместват от модерните полифонични. На тази база впоследствие се развили кантатата и серенадата. [[Джовани Батиста Гуарини]] станал прочут със своите над 500 мадригала, които изпълнявал сам. Опери, като "Aminta"„Aminta“ на [[Тасо]], "Dafne"„Dafne“ на [[Джакопо Пери]] и особено "L„L'Orfeo"Orfeo“ на [[Клаудио Монтеверди]] провокирали развитието на драматичния мадригал. [[17 век]] бил много благодатна епоха за пасторалните образи в операта. Тази мода била разпространена както в [[Италия]], така и в [[Англия]] и [[Франция]]. Пасторалът също така в Италия и [[Германия]] имал и своето инструментално развитие.„текст в кавички“

Пасторалът и пародиите на пасторала били важни елементи в музикалният живот на [[18 век|18]] и [[19 век]]. Композитори като [[Георг Фридрих Хендел]] и [[Жан-Филип Рамо]] представяли пасторални опери. [[Лудвиг ван Бетовен]] избягва от обичайната си динамика в бавните ритми на Пасторалната си симфония. В операта на Романтизма пасторалът намира място в творбите да [[Рихард Вагнер]] и [[Джакомо Мейербер]]. През 20 век [[Морис Равел]] в "Дафне„Дафне и Хлое"Хлое“, [[Клод Дебюси]] в "Следобедът„Следобедът на един фавн"фавн“ и [[Игор Стравински]] в "Le„„Le sacre du printemps"printemps““„текст в кавички“ и "Les„Les Noces"Noces“ вдъхват нови идеи в тази форма.