Парана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
Най-големият ѝ приток е река [[Парагвай (река)|Парагвай]]. В басейна на Парана е разположен и един от най-величествените водопади на Земята – [[Игуасу (водопад)|Игуасу]], (който е разположен в [[Националния парк Игуасу]]) и най-голямата [[Водноелектрическа централа|водноелектрическа електроцентрала]] в света – „[[Итаипу]]“. В средните си части реката тече в низинна територия, което я прави удобна за корабоплаване.
Река Парана извира от щата [[Парана (щат)|Парана]] в [[Бразилия]]. Тече в югоизточна посока до язовира Итаипу, след което навлиза в обширната [[Лаплатска низина]] и завива на юг, формирайки речната граница на [[Парагвай]] и Бразилия. По течението на Парана са разположени градовете [[Кориентес]], [[Санта Фе (Аржентина)|Санта Фе]] и [[Парана (град)|Парана]]. В своя край тя се влива в река [[Уругвай (река)|Уругвай]], формирайки устието на [[Ла Плата]], където са разположени [[Буенос Айрес]] и [[Монтевидео]], столиците на [[Аржентина]] и [[Уругвай]]. Главни притоци са [[Паранапанема]], [[Игуасу (река)|Игуасу]], [[Уругвай (река)|Уругвай]], [[Парагвай (река)|Парагвай]] и [[Рио Саладо]]. Влива се в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]].
Средногодишен отток – 17 500 m³/s. Твърд отток – до 150 млн. тона годишно – мътните ѝ води достигат в открито море до 150 km от брега. Парана е плавателна от устието до [[Посадас]], при високи води – до устието на Игуасу. За океански кораби реката е плавателна до [[Росарио]] (на 650 km).
| |||