От многостранната дейност на Митрополит Константин, обаче най-голямо преклонение буди отношението му към благотворителността, образованието и грижата за децата.
Няколко месеца преди да почине разпорежда да бъде продаден парцелът му в [[София]] (2 511 кв.м.m²) и по-голяма част от средствата да бъде разпределена „за просветни и благотворителни цели“. По волята на дарителя голямата част от средствата са предоставени на училище „Митрополит Константин“ във Враца за учредяване на фонд, от чиито лихви да се купуват книги и дрехи за бедни ученици. Други са предоставени на Врачанското благотворително дружество „Милосърдие“ за издържаната от него безплатна ученическа трапезария. За благотворителни цели митрополитът предоставя суми и на Епархийското свещеническо братство „Св. Цар Константин“ и Православното християнското братство във Враца. Отделни суми благодетелят предоставя за ученически трапезарии в родния му град и околийските центрове на епархията – Плевен и [[Оряхово]].
Наред с това митрополит Константин оставя в наследство 600 кв.м.m² на Св. Синод за учредяване на фонд, от приходите, на който ще се „издържат двама стипендианти в Софийската духовна семинария“ с едно изискване: „единият от тях да бъде от Врачанска епархия и да се избира по указание на митрополията, а другият да бъде от Калофер“, а завършилите стипендианти се задължават да приемат духовен сан.
След 1947 г. народната власт иззема архива на Врачанска митрополия и следите на дарителските актове се губят. Известно е, че благотворителният фонд на митрополит Константин Врачански съществува до началото на 1952 година.
