Драгушиново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м
м точка; форматиране: 6x нов ред, 4 интервала, запетая, тире (ползвайки Advisor)
Ред 20:
Самото село Драгушиново е разположено на десния бряг на река Искър, в малка вътрешна котловина, оградена от юг, изток и север със заоблени планински склонове и широко отворена на запад към речната долина на Искъра.
 
Климатът е с добре изразено планинско влияние – сравнително продължителна зима със средномесечни температури през януари от (-)2° С; (-) 5° С и кратко прохладно лято със средномесечни юлски температури от (+) 22° С; (+) 24° С. Валежите са с пролетно-летен максимум, годишното количество е около 550 л/m². Снежната покривка рядко се задържа през цялата зима.
 
Водното богатство на землището на Драгушиново е голямо – освен протичащата през него р. Искър и нейните притоци – р. Гръчки дол, р. Катранджия, р. Матица, р. Пиперица, р. Крива вада, тук са широко разпространени т. нар. топлици – извори на силно минерализирани подпочвени води, намиращи се по тектонските разломи.
Ред 108:
Българско царство в епохата, когато хан Крум превзема важния стратегически
център Средец (809 г.), а хан Персиян (836 – 852 г.) успява да обедини
териториите на Балканите, населени с българи. През 1003 г. - – по времето на цар
Самуил (958 – 1014 г.), в околностите на днешното село неизвестен местен
владетел разгромява голяма ромейска армия, съставена от отстъпващи части след
Ред 127:
понастоящем в землището на Драгушиново, се водят редица кръвопролитни сражения
в които българските владетели цар Иван Шишман (1350 – 1395 г.), цар Константин
и цар Фружин , деспот Константин Драгаш, Крали Марко, дават значителен отпор на
опитите на турците да поробят България. В околностите на Драгушиново през 1413
г., в тогавашната местност Мокрите ливади, османският султан Мехмед с помощта
Ред 145:
за премахване на ангарията. По време на една от обиколките по българските земи
Васил Левски създава в един егрек над селото местна революционна организация.
 
През 1876 г. след разгрома на Априлското въстание дагушинци приютяват ранен
четник в битката при вр. Еледжик и избиват до крак преследващите го башибозуци.
 
В това сражение е убита и една чудно красива местна девойка на име Богдана.
 
Line 161 ⟶ 163:
уредени села в състава на Самоковска околия. Във воините за национално
обединение (1912 – 1918 г.) загиват 18 войници от селото: ефрейтор Зл.
 
Хубавенков и редниците: А. Генов, Б. Пандурски, В. Виднярски, Г. Велков, Г.
 
Сарафски, Г. Гергинов, Д. Дашов, К. Московски, М. Митов, П. Зашов, П.
 
Терзийски, С. Бондов, С. Бармов, С. Терзийски, Т. Генов, Т. Терзийски, Х.
 
Виднярски..<ref>[http://dragushinovo.weebly.com/1048105710581054105610481071.html История на Драгушиново]</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. <ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.</ref>
 
Според една от легендите името на селото идва от името на
стар шивач. Той се е казвал Драго и всеки път когато го виждали на пътя
хората казвали: „<i>Драго ший ни ново</i>“
 
== Забележителности ==
# Черквата Свети Тодор
#[[Файл:St Sp.jpg|alt=Храмът Свети Дух|мини|Храмът Свети Дух край Драгушиново]]Планинската черква Свети Дух
# Параклисът Свети Иван Рилски
# Река Искър