Уикипедия

Оструша: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м m²
м точка; форматиране: 15x тире, 14x кавички, 5x нов ред, 4x тире-числа, 2x запетая, 2x точка, 6 интервала, URL (ползвайки Advisor)
Ред 9:
| област = [[Област Стара Загора]]
| вид = [[Могила]]
| период = IV век пр.н.е. - – IV век
| епоха = [[Античност]]
}}
[[Image:Ostrusha.JPG|250px|thumb|right|Изглед към централна камера]]
 
Гробнично-култовият комплекс '''Оструша''' е открит под едноименната могила край гр.[[Шипка (град)|Шипка]] ([[Област Стара Загора]]) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.[[Георги Китов]]. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието [[Сабазий]] до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в [[Тракия]] и [[Долината на тракийските владетели]] (заедно с [[Голяма Косматка]], [[Шушманец]] и [[Голяма Арсеналка]]).<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.698712&lon=25.358076&z=15&m=b&show=/13295647/The-Temple-in-the-%E2%80%9COstrusha%E2%80%9D“Ostrusha”-Mound&search=%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0оструша wikimapia.org Оструша]</ref><ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/189/Grobnica_Ostrusha_gr_Shipka bulgariatravel.org - – Гробницата в могилата Оструша – град Шипка]</ref>
 
== Описание и особености ==
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя. ▼
 
В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на [[Филип Македонски|Филип II Македонски]], керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.<ref> Китов, Г. "Шипченската„Шипченската гробница - – сензационно откритие"откритие“, сб. "Казанлък„Казанлък в миналото и днес"днес“, кн. 4, Казанлък 1994, 40- – 43</ref>▼
▲Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.
 
▲В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на [[Филип Македонски|Филип II Македонски]], керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.<ref> Китов, Г. "Шипченската гробница - сензационно откритие", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 4, Казанлък 1994, 40-43</ref>
 
== Археологическо проучване ==
На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 m². Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата. ▼
 
▲На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 m² Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.
[[File:Chelnik OS.jpg|thumb|вляво|Челникът от Оструша]]
От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. "слънце"„слънце“ на тавана са изпълнени с растителна и геометрична украса - – пробладавали са сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения, които са били инкрустирани със злато.
 
В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред - – вероятно принесен в жертва и погребан тук. Открито е острието на ножа, забит в гръдния кош на животното. Отделно от животното в платнена или кожена торба в северозападния ъгъл на камерата е била поставена сбруята - – желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения. Откритият начелник е нов за тракийската торевтика - – върху плочка с формата на цифрата "8" -„8“ – силно стилизирана двойна брадва, като от центъра на плочката излиза триизмерна шия с глава на грифон, което според Георги Китов го причислява към челниците от "тракийски„тракийски тип"тип“. До този момент такъв образец не е намиран на територията на България. Начелникът е свързващо звено в Тракия за други по-ранни и по-късни образци. Познат е и от земите на скитите, което е свидетелство за значителното влияние на тракийската торевтика върху скитксата, което затвърждава становището изказано още от Манцевич, че много от конските амуниции в [[Скития]] са внос или военен трофей от [[Тракия]].<ref>Мнцевич, A.P. "О„О пластине из кургана Карагодешух - – Археологические сообщения Государственого Ермитажа"Ермитажа“ 6, 133- – 145, 1964</ref> В помещението са открити още - – пръснати късове от два сребърни съда (фиала и каничка), която наподобява т.нар. "тип„тип Дервени" -Дервени“ – наблюдаван при съдове от Рогозенското съкровище. <ref>Китов, Г. "Нови„Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко."“ В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105- – 116.</ref><ref>Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството 1994, № 4.</ref>
 
Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети. Някои от тях са били боядисани в бледосиньо и бледорозово, като според Георги Китов, без съмнение са украсявали фронтона на сградата. Изглежда, че когато съоръжението служило в древността за храм посветен на [[Сабазий]], част от архитектурните детайли и инвентара са били демонтирани и подредени на юг от постройката, което явление от пределите все още е трудно обяснимо за траколозите.<ref>Фол, А. "Тракийският„Тракийският Дионис.Книга втора.Сабазий" Сабазий“, София 1994, НБУ</ref>
 
Храмът, изграден в началото на IV в.пр.Хр. е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа - – издълбаване и монтиране на централната камера, изоставяне и засипване на съоръжението. Етапите са маркирани от сребърен аполонийски обол и две монети на Филип II Македонски, както и сребърни украси за конска амуниция и части метални съдове.
 
През ранната Византийска епоха могилата е ползвана за християнски некропол. Според Китов византийците правейки аналогии със собствената си сакрална архитектура са потърсили крипта под погребалната камера и прокопавайки тунел са попаднали в централната камера. Археолозите откриват няколко десетки монети от времето на Константин Велики, части от гребенчата керамика, габъри от обувки и рядка персийка сребърна монета. Вероятно след като са проникнали в централната камера, подмамени от златните инкрустации по изображенията и подтикнати от собствената си религиозна нетърпимост към човешки изображения са унищожили голяма част от тях.
 
Могилата Оструша е била използвана за щаб на руските войски по време на Руско-турската освободителна война през 1877- – 78 г.<ref>Х. и К. Шкорпил, "Могили" „Могили“, Пловдив, 1898</ref>
 
== Стеонописи ==
Стенописите от Оструша са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси са били шедьовър на античното тракийско изобразително изкуство, като според Георги Китов, художествената им стойност е неоспоримо по-голяма от тези изобразени и отлично запазени в Казанлъшката гробница.<ref>Г.Китов "ТЕМП„ТЕМП през 1992 - – 1994 г."“ сп. Археология кн.5, 1995</ref>
 
== Фотогалерия ==
 
<center><gallery caption="">
File:OS0448747.jpg|Съоръжението след реставрацията и консервацията
Line 56 ⟶ 53:
 
== Опазване и консервация ==
През 2012 г. е извършена реконструкция на гробищно-култовия комплекс и е обновено защитното съоръжение изградено около обекта, като консервационните дейности са финансирани от "Мини„Мини Марица Изток"Изток“ ЕАД. До началото на 2012 г. за посетители е достъпна само централната камера.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1519405 trud.bg - – Откриха обновената тракийска могила "Оструша"„Оструша“, автор Иван Славов, публикация от 25 август, 2012 г.]</ref>▼
 
▲През 2012 г. е извършена реконструкция на гробищно-култовия комплекс и е обновено защитното съоръжение изградено около обекта, като консервационните дейности са финансирани от "Мини Марица Изток" ЕАД. До началото на 2012 г. за посетители е достъпна само централната камера.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1519405 trud.bg - Откриха обновената тракийска могила "Оструша", автор Иван Славов, публикация от 25 август, 2012 г.]</ref>
 
== Вижте също ==
Line 69 ⟶ 65:
* ''Вижте още [[Траколожка експедиция за могилни проучвания]]''
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Thracian Tomb of Ostrusha|Оструша}}
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2998#pic Информация за надгоробната могила „Оструша“ от ''journey.bg'']
* [http://www.muzei-kazanlak.org/index.php?option=com_content&view=article&id=73&Itemid=89&lang=bg Тракийската надгробна могила „Оструша“ от "Музей„Музей Искра"Искра“ Казанлък]
* [http://www.otizvora.com/2009/01/348/ "Тракийската Мона Лиза" - – Автор: Любомир Цонев от ''otizvora.com'']
 
== Източници ==
 
<references />
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Оструша“.