Разлика между версии на „Оструша“

м
точка; форматиране: 15x тире, 14x кавички, 5x нов ред, 4x тире-числа, 2x запетая, 2x точка, 6 интервала, URL (ползвайки Advisor)
м (m²)
м (точка; форматиране: 15x тире, 14x кавички, 5x нов ред, 4x тире-числа, 2x запетая, 2x точка, 6 интервала, URL (ползвайки Advisor))
| област = [[Област Стара Загора]]
| вид = [[Могила]]
| период = IV век пр.н.е. - – IV век
| епоха = [[Античност]]
}}
[[Image:Ostrusha.JPG|250px|thumb|right|Изглед към централна камера]]
 
Гробнично-култовият комплекс '''Оструша''' е открит под едноименната могила край гр.[[Шипка (град)|Шипка]] ([[Област Стара Загора]]) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.[[Георги Китов]]. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието [[Сабазий]] до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в [[Тракия]] и [[Долината на тракийските владетели]] (заедно с [[Голяма Косматка]], [[Шушманец]] и [[Голяма Арсеналка]]).<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.698712&lon=25.358076&z=15&m=b&show=/13295647/The-Temple-in-the-%E2%80%9COstrusha%E2%80%9D“Ostrusha”-Mound&search=%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0оструша wikimapia.org Оструша]</ref><ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/189/Grobnica_Ostrusha_gr_Shipka bulgariatravel.org - – Гробницата в могилата Оструша – град Шипка]</ref>
 
== Описание и особености ==
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.
 
В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на [[Филип Македонски|Филип II Македонски]], керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.<ref> Китов, Г. "Шипченската„Шипченската гробница - – сензационно откритие"откритие“, сб. "Казанлък„Казанлък в миналото и днес"днес“, кн. 4, Казанлък 1994, 40- – 43</ref>
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.
 
В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на [[Филип Македонски|Филип II Македонски]], керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.<ref> Китов, Г. "Шипченската гробница - сензационно откритие", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 4, Казанлък 1994, 40-43</ref>
 
== Археологическо проучване ==
На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 m². Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.
 
На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 m² Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.
[[File:Chelnik OS.jpg|thumb|вляво|Челникът от Оструша]]
От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. "слънце"„слънце“ на тавана са изпълнени с растителна и геометрична украса - – пробладавали са сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения, които са били инкрустирани със злато.
 
В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред - – вероятно принесен в жертва и погребан тук. Открито е острието на ножа, забит в гръдния кош на животното. Отделно от животното в платнена или кожена торба в северозападния ъгъл на камерата е била поставена сбруята - – желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения. Откритият начелник е нов за тракийската торевтика - – върху плочка с формата на цифрата "8" -„8“ – силно стилизирана двойна брадва, като от центъра на плочката излиза триизмерна шия с глава на грифон, което според Георги Китов го причислява към челниците от "тракийски„тракийски тип"тип“. До този момент такъв образец не е намиран на територията на България. Начелникът е свързващо звено в Тракия за други по-ранни и по-късни образци. Познат е и от земите на скитите, което е свидетелство за значителното влияние на тракийската торевтика върху скитксата, което затвърждава становището изказано още от Манцевич, че много от конските амуниции в [[Скития]] са внос или военен трофей от [[Тракия]].<ref>Мнцевич, A.P. „О пластине из кургана Карагодешух - – Археологические сообщения Государственого Ермитажа"Ермитажа“ 6, 133- – 145, 1964</ref> В помещението са открити още - – пръснати късове от два сребърни съда (фиала и каничка), която наподобява т.нар. "тип„тип Дервени" -Дервени“ – наблюдаван при съдове от Рогозенското съкровище. <ref>Китов, Г. "Нови„Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко." В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105- – 116.</ref><ref>Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството 1994, № 4.</ref>
 
Пред входа на гробницата археолозите откриват символичен саркофагоподобен гроб, а пред него в права линия са разхвърляни шест каменни аркотерия с пластична украса от палмети. Някои от тях са били боядисани в бледосиньо и бледорозово, като според Георги Китов, без съмнение са украсявали фронтона на сградата. Изглежда, че когато съоръжението служило в древността за храм посветен на [[Сабазий]], част от архитектурните детайли и инвентара са били демонтирани и подредени на юг от постройката, което явление от пределите все още е трудно обяснимо за траколозите.<ref>Фол, А. "Тракийският„Тракийският Дионис.Книга втора.Сабазий" Сабазий“, София 1994, НБУ</ref>
 
Храмът, изграден в началото на IV в.пр.Хр. е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа - – издълбаване и монтиране на централната камера, изоставяне и засипване на съоръжението. Етапите са маркирани от сребърен аполонийски обол и две монети на Филип II Македонски, както и сребърни украси за конска амуниция и части метални съдове.
 
През ранната Византийска епоха могилата е ползвана за християнски некропол. Според Китов византийците правейки аналогии със собствената си сакрална архитектура са потърсили крипта под погребалната камера и прокопавайки тунел са попаднали в централната камера. Археолозите откриват няколко десетки монети от времето на Константин Велики, части от гребенчата керамика, габъри от обувки и рядка персийка сребърна монета. Вероятно след като са проникнали в централната камера, подмамени от златните инкрустации по изображенията и подтикнати от собствената си религиозна нетърпимост към човешки изображения са унищожили голяма част от тях.
 
Могилата Оструша е била използвана за щаб на руските войски по време на Руско-турската освободителна война през 1877- – 78 г.<ref>Х. и К. Шкорпил, "Могили" „Могили“, Пловдив, 1898</ref>
 
== Стеонописи ==
Стенописите от Оструша са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси са били шедьовър на античното тракийско изобразително изкуство, като според Георги Китов, художествената им стойност е неоспоримо по-голяма от тези изобразени и отлично запазени в Казанлъшката гробница.<ref>Г.Китов "ТЕМП„ТЕМП през 1992 - – 1994 г." сп. Археология кн.5, 1995</ref>
 
== Фотогалерия ==
 
<center><gallery caption="">
File:OS0448747.jpg|Съоръжението след реставрацията и консервацията
 
== Опазване и консервация ==
През 2012 г. е извършена реконструкция на гробищно-култовия комплекс и е обновено защитното съоръжение изградено около обекта, като консервационните дейности са финансирани от "Мини„Мини Марица Изток"Изток“ ЕАД. До началото на 2012 г. за посетители е достъпна само централната камера.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1519405 trud.bg - – Откриха обновената тракийска могила "Оструша"„Оструша“, автор Иван Славов, публикация от 25 август, 2012 г.]</ref>
 
През 2012 г. е извършена реконструкция на гробищно-култовия комплекс и е обновено защитното съоръжение изградено около обекта, като консервационните дейности са финансирани от "Мини Марица Изток" ЕАД. До началото на 2012 г. за посетители е достъпна само централната камера.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1519405 trud.bg - Откриха обновената тракийска могила "Оструша", автор Иван Славов, публикация от 25 август, 2012 г.]</ref>
 
== Вижте също ==
* ''Вижте още [[Траколожка експедиция за могилни проучвания]]''
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Thracian Tomb of Ostrusha|Оструша}}
* [http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2998#pic Информация за надгоробната могила „Оструша“ от ''journey.bg'']
* [http://www.muzei-kazanlak.org/index.php?option=com_content&view=article&id=73&Itemid=89&lang=bg Тракийската надгробна могила „Оструша“ от "Музей„Музей Искра"Искра“ Казанлък]
* [http://www.otizvora.com/2009/01/348/ "Тракийската Мона Лиза" - – Автор: Любомир Цонев от ''otizvora.com'']
 
== Източници ==
 
<references />