Мария Ганева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 24:
 
== Биография ==
Проф. д. изк. н. Мария Ганева е родена на 30 септември 1953 г.<ref>[http://tonidimitrova.bg/writer.php?id=26 Биография на Мария Ганева в официалния уебсайт на Тони Димитрова]</ref>в София. Баща и&#768; е музикантът и композитор [[Георги Ганев]]. Племенница е на музиканта [[Димитър Ганев (диригент)|Димитър Ганев]]. Завършва Национално музикално училище „Любомир Пипков“ в София със специалност пиано при клавирните педагози [[Лидия Кутева]] и [[Възкресия Вълчанова]], по-късно и [[БДК]], днешната [[НМА|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] в [[София]] със специалност [[пиано]] в класа на проф.[[Джулия Ганева]] и проф. [[Константин Ганев]] през [[1976]] г. и майсторски клас по камерна [[музика]] през [[1978]] г. при проф. [[Емма Божинова]]. Специализира пиано при проф. Елен Боски – [[Франция]] ([[1971]] г.) и при проф. Дитер Цехлин – [[Германия]] ([[1972]] г.). Със Симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на акад. [[Васил Казанджиев]], записва първото изпълнение на „Първи концерт за пиано и оркестър“ от [[Лазар Николов]] ([[1978]] г.). Има активна концертна дейност като пианист и изнесени стотици концерти в страната и чужбина. От [[1976]] г. е преподавател в [[НМА|Националната музикална академия „Панчо Владигеров“]] в [[София]] по [[пиано]] в катедра „Поп и джаз изкуство“, а от [[2010]] г. е ръководител на катедрата. През [[2001]] г. е удостоена от ВАК с научното звание „Професор“ по [[пиано]]. Преподавала е пиано в [[Гърция]] в периода от [[1989]] г. до [[1991]] г. Била е член на УС на „Музикаутор“ – дружество за защита на авторските права.<ref name="ЕБК">{{cite book |title=Енциклопедия български композитори |last=Вълчинова-Чендова |first=Елисавета |year=2003 |publisher=СБК |location=София |pages=69 – 70 }}</ref>
 
Мария Ганева наследява и продължава семейните музикални традиции, като насочва своя творчески потенциал почти изцяло в областта на поп музиката. Написала е над 400 песни, голяма част от които са издадени в 250 грамофонни плочи, компактдискове, аудиокасети и DVD в няколко милиона екземпляра, записани от български изпълнители, сред които: [[Лили Иванова]], [[Васил Найденов]], [[Силвия Кацарова]], [[Маргарита Хранова]], [[Нели Рангелова]], [[Венета Рангелова]], Теди Кацарова, [[Богдан Томов]], Невена Цонева, [[Тони Димитрова]], [[Кичка Бодурова]], дует „Ритон“, Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Братя Аргирови, [[Румяна Коцева]], [[Георги Христов]], [[Веселин Маринов]], [[Ваня Костова]], Бон-Бон, [[Георги Станчев]], рок групите „Щурците“, „Паралел 42“, „Кукери“, „Фактор“, „Славяни“. За композирането Мария Ганева споделя в радиоинтервю: ''„Това, което баща ми правеше, ме вдъхнови и аз да започна да пиша свои песни. Отдадох се на композирането на популярна музика и на преподаването в поп и джаз факултета на Националната академия „Панчо Владигеров” вече толкова години.“''<ref>[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100238436/kompozitorkata-mariya-ganeva-muzikata-tryabva-da-izvira-ot-syrceto-na-avtora Композиторката Мария Ганева: „Музиката трябва да „извира” от сърцето на автора”], БНР, Радио България, 30. 09. 2013 г.</ref>
Ред 32:
[[Файл:Мария Ганева-1976-112211234.jpg|мини|дясно|250п| Ахмет Ертегюн връчва на Мария Ганева Специалната награда, песенен фестивал в Истанбул, 1976 г.]]
 
Мария Ганева получава Специалната награда за песен на Международния музикален фестивал в гр. [[Истанбул]] – [[Турция]] през [[1976]] г., която ѝ е връчена от [[Ахмет Ертегюн]] – основател на звукозаписната компания „Атлантик рекърдс“ [[САЩ]], носител на почетна награда „Грами“, откривател на знаменитите [[Арета Франклин]], [[Рей Чарлз]], рок групите „[[Ролинг Стоунс]]“, „[[Лед Цепелин]]“ и много други големи имена на джаз, поп и рок музиката.<ref name="АБВНП">Рупчев, Й. АБВ на попмузиката,. Рупчев,Музика. ЙС., Музика, 1987, Сстр., с.34</ref>
 
На фестивала „Златният Орфей“ нейни песни са удостоени с: „Лято в спомен“, изп. [[Маргарита Хранова]] – втора награда ([[1978]]), „Юли“, изп. [[Мими Иванова]] – трета награда ([[1979]]), „Дори и насън“, текст: [[Иван Тенев]], изп. [[Маргарита Хранова]] – Голямата награда – Златната статуетка ([[1986]]). Втора награда и награда на публиката на конкурса „Бургас и морето“ за песента „Не е късно“, текст: Иван Тенев, изп. [[Кристина Димитрова]] и [[Орлин Горанов]] ([[1985]]).<ref name="АБВНП"/>
Ред 39:
 
Мария Ганева е канена за член на жури и гост на престижни фестивали у нас и в чужбина, между които: Международния фестивал „Златният Орфей“, „Младежки конкурс за песен“ в [[София]], „Рок фестивал“ в [[Приморско]], „[[Мелодия на годината]]“ на [[БНТ]], „Пролетен радиоконкурс“ за поп и рок музика на БНР, Международния фестивал „[[Златен Орфей+]]“, Евровизия БГ ([[2011]] г., [[2012]] г., [[2013]] г.), „Лирата на Орфей“ [[2015]] г., [[Дрезден]] – [[Германия]], [[Сопот]] – [[Полша]], [[Загреб]] – [[Хърватия]], „Братиславска лира“ – [[Словакия]], [[Белград]] – [[Сърбия]], [[Ноорус]] – [[Естония]], [[Хойнице]] – [[Полша]] и т. н.<ref name="ЕБК"/>
Името на Мария Ганева присъства в „Световна енциклопедия на [[попмузика]]та“ на издателство „Супрафон“ – [[Чехия]], в „Кой, кой е“ – [[композитор]]и“, енциклопедия на популярната музика „Изборът на Рупи“ и т. н.<ref name="ЕБК"/><ref name="ИНР">Изборът на Рупи, Рупчев, Й., Изборът на Рупипи. Селена, 1998,. С. 1998, стр.109</ref>
 
Много от песните на Мария Ганева са издавани на звуконосители в България, Русия, Белгия, Чехия, Унгария, Германия, Полша, Австрия, Швейцария и др.други страни. Техни стотици записи са излъчвани многократно в програмите на БНР, БНТ, частни електронни медии. Много от тях са отличени на редица престижни български и международни конкурси и фестивали, между които Истанбул, „Златният Орфей“ и др. Мария Ганева е автор на Соната за пиано и камерни пиеси за пиано, на детски песни и др. Автор е на учебни пособия.<ref name="ИНР"/> Автор е на популярни песни, между които „Бяла въздишка“, „Песента на щурците“, „Както те обичам“, „Необясними неща“ (популярна като „Мой стих“), „Автопортрет“, „В моя ден, в мойта нощ“, „Добре ми е така“, „Ще те повикам“, „Копнеж“, „Вяра и обич“.
 
== Награди ==