Разлика между версии на „Дън Сяопин“

м
форматиране: 6x кавички, 2x тире, 3 интервала, нов ред, тире-числа, число+г. (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 6x кавички, 2x тире, 3 интервала, нов ред, тире-числа, число+г. (ползвайки Advisor))
| портрет= DengXiaoping.jpg
| описание= китайски политик
| роден-място=[[Съчуан]], [[Китай]]
| починал-място=[[Пекин]], [[Китай]]
}}
'''Дън Сяопин''' ({{китайски|т=鄧小平|о=邓小平|п=Dèng Xiăopíng}}) е китайски политик, дългогодишен лидер на [[Китайска народна република|Китайската народна република]] от края на [[1970|70-те]] до началото на [[1990|90-те]] години на [[20 век]].
 
Един от най-забележителните китайски държавници, Дън е определян като основната движеща сила за установяването на "китайския„китайския път"път“ към социализма, при който [[Китайска комунистическа партия|Китайската комунистическа партия]] запазва политическия си монопол, но дава широки възможности за частна инициатива в бизнеса. Това дава основание на много учени да определят китайския политико-икономически модел като ''"конфуциански"„конфуциански“'', а не ''социалистически'', най-добре илюстриран с неговата реплика за "бялата„бялата и черната котка"котка“.<ref>"Няма„Няма значение дали котката е бяла или черна, стига да лови мишки." Според някои източници за пръв път тази фраза е изречена през юли 1962г1962 г. в реч пред членове на Младежката лига на Китайската комунистическа партия. По-късно през 80-те години, по време на затоплянето на отношенията между Вашингтон и Пекин, Дън Сяопин я казва пред американски журналист и това я прави популярна в цял свят.</ref>
 
След началото на [[Културна революция|Културната революция]] Дън Сяопин изгубва всичките си ръководни длъжности. През март [[1973]] г. Дън Сяопин е възстановен на длъжност [[Министър-председател на Китайската народна република|зам.-министър-председател]]. През [[април]] [[1974]] г. от името на [[Държавен съвет на Китайската народна република|китайското правителство]] Дън Сяопин присъства на 6-то специално заседание на [[Организация на обединените нации|ООН]] и разяснява теорията на [[Мао Дзъдун]] за трите свята.
Тъй като премиерът [[Чжоу Енлай]] е болен, с подкрепата на Мао Дзъдун, Дън Сяопин започва да ръководи ежедневната работа на Партията, държавата и армията и получава сърдечната подкрепа на целия китайски народ.
 
През октомври [[1976]] г. приключва "културната„културната революция"революция“. През юли [[1977]] г. на третия пленум на 10-тия конгрес на [[Китайска комунистическа партия|ККП]] са възстановени всички ръководни постове на Дън Сяопин в Партията, правителството и армията. Той успява да прокара осовната линия на икономическото изграждане на КНР да е сред целите на Партията.
 
Третият пленум на 11-конгрес на ККП разкрива нов период за китайските реформи и отваряне на вратите към света и модернизацията на страната. На настоящия пленум Дън Сяопин изиграва решаваща роля за историческия прелом на политиката на ККП. След пленума се оформя второто поколение политици на ККП, начело с Дън Сяопин.
Дън Сяопин създава и развива теорията за изграждане на [[социализъм|социализма]] с китайска специфика. Тази теория научно изяснява същността на социализма, за първи път систематизирано отговаря на въпроса как да се изгради, укрепва и развива социализма в страна като [[Китай]] с изостанала икономика и култура. Според Дън Сяопин Китай още се намира в първоначалния период на социализма. Всичките програми и планове за развитие трябва да се изработят съобразно този факт. На 13-конгрес на ККП на базата на теорията на Дън Сяопин се изработва основната линия на ККП, т.е. поставя се икономическото изграждане като център на работата; определят се четирите основни принципа и политиката за реформи и отваряне вратите към света. Той посочи, че коренната задача на социализма е развитието на производителните сили. А науката и техниката са първата производителна сила; образованието е най-важното дело на един народ.
 
Дън Сяопин смята, че мирът и развитието са два главни проблема на сегашния свят. За разрешаване на въпроса на [[Хонконг]], [[Макао]] и [[Тайван]], за осъществяването на мирното обединение на държавата, той инициативно предложи концепцията ''"един„един Китай с два строя"строя“''. Благодарение на концепцията му стана възможно връщането на [[Хонконг]] и [[Макао]] на Китай, съответно през [[1997]] г. и [[1999]] г.
 
[[Image:20031125123522.jpg|thumb|250px|Плакат на Дън в [[Шънджън]] – една от най-успешните [[специална икономическа зона|специални икономически зони]], създадени по време на неговите реформи]]
През [[ноември]] [[1989]] г. на петия пленум на 13-тия конгрес на ККП Дън Сяопин подава оставка и не поема никаква служебни постове. След пенсионирането си, той продължава да се грижи за делото на Партията и на държавата. През [[1992]] г. Дън Сяопин прави инспекция в южнокитайските градове [[Учан]], [[Шънджън]], [[Джухай]] и [[Шанхай]] и произнася историческа реч, в която направи преглед на основния опит след въвеждането на политиката на реформи и отварянето на вратите към света в Китай. Той теоретично отговаря на няколко важни проблеми, възникнали в процеса на реформите, отварянето на вратите на страната към света и китайската модернизация. След речта на Дън Сяопин в Южен Китай и провеждането на 14-тия конгрес на ККП, китайските реформи, отваряне на вратите към света и модернизацията на страната встъпват в нов период.
 
Първата му жена Джан Си-юен, умира при раждане заедно с бебето. Втората - – Дзин Уей-ин, го предава, когато той попада под политическа атака през [[1933]] г., а от третата - – [[Джуо Лин]], има пет деца.
 
== Вижте също ==
* [[Социализъм с китайска специфика]]
 
{{Личности на годината на Тайм|76- – 00}}
 
 
 
[[Категория:Китайски политици]]