Уикипедия

Джанюариъс Макгахан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 5x заглавие-стил, нов ред, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 23:
}}
 
'''Джанюариъс Алойшиъс Макгахан''' ({{lang-en|Januarius Aloysius MacGahan}}, среща се и като '''Януари Макгахан'''), е американски [[журналист]] от 19 век. Известен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „[[Дейли Нюз (1846 - 1930)|Дейли Нюз]]“ след [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]] и по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Ярък застъпник на българската национална кауза.
 
== Биография ==
Джан Макгахан е роден на [[12 юни]] [[1844]] г. във фермата Гълъбов хребет близо до град [[Ню Лексингтън]], щат [[Охайо]], [[САЩ]]. Баща му, Джеймс Макгахан, е имигрант от Ирландия, служил на кораба „Нортъмбърланд“, който откарва [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] в изгнание на остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]]. ДженюариъсДжанюариъс е първият син от втората съпруга на Джеймс – Хенриета Демпси; има още 2 по-малки братя. Загубва баща си, когато е само на 7 години. Започва да работи из съседните ферми, за да подпомага семейството си. На 17 г. кандидатства за учител в селското училище, и след като му отказват, заминава за Хънтингтън, [[Индиана]], където работи като продавач в магазин и учител. В началото на 1864 г. се премества в [[Сейнт Луис]], където работи като счетоводител в железопътната компания „Юниън пасифик“. Тук среща генерал Филип Шеридан, герой от [[Американска гражданска война|Гражданската война]], също от ирландски произход. Тази среща повлиява цялостното му развитие – така ДженюариъсДжанюариъс Макгахан се оформя под влияние на най-светлите идеали, останали след Гражданската война – време на оптимизъм, когато се консолидира американската нация. Намерението му е да учи право в Европа и да стане адвокат.
 
През 1868 г. Макгахан пристига в Европа и се установява в Брюксел. Бързо научава френски език. След избухване на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] д-р Хосмайер, който отговаря за лондонското бюро на в-к „Ню Йорк Хералд“, му предлага да стане специален кореспондент за Европа. Макгахан приема и е акредитиран към ген. Бурбаки, а след това към ген. Шанзи. Пристига в Париж на 18 март 1871 г., в самото начало на [[Парижката комуна]], когато комунарите вече строят барикади на площад Пигал. В писмо до приятеля си Блейк пише: „Относно комуната най-горчивите дописки срещу правителството на Тиер са мои. Аз реших да кажа истината като журналист, независимо колко скъпо може да ми струва това.“ Макгахан никога не изневерява на тази своя максима. За последвалото време Макгахан отбелязва кратко в своя дневник: „След комуната заминах за Лондон, а оттам за Лион. Отново обратно за Париж. Срещнах се с Бержере и описах неговото бягство. Отново в Лондон да преговарям за търсенето на [[Дейвид Ливингстън|д-р Ливингстън]]. От Лондон в Париж, Брюксел, Кьолн, Дрезден и Лемберг, където присъствах на голямо честване на полското обединение, оттам във Виена, от Виена – в Пеща и по течението на Дунава... В Гюргево взех влака за Букурещ. Бях представен на крал Карол и проведох интервю с него. Останах шест седмици в Букурещ, оттам отидох в Яш и Одеса. Имах препоръчително писмо от барон Офенбах, руски консул в Букурещ, до генерал Коцебу, губернатор на Одеса. От Одеса заминах за Николаев.“
 
През 1871 г. в Крим Макгахан среща Варвара Елагина, руска аристократка, с интереси към литературата и журналистиката, която е там на почивка. „Нашето запознанство стана при много романтични обстоятелства. Пътувахме в една каляска със сестра ми Наталия и бъдещия ѝ съпруг, когато трима конници ни надминаха в галоп. Няколко мига по-късно един от офицерите, княз Григорий Долгоруки, обърна коня назад и ни съобщи, че придружават един американец, за да му покажат водопадите. Каляската също отиваше натам. Когато слязохме, за да продължим разходката по стръмнината над водопадите, видяхме от другата страна на хълма двамата адютанти над една превита фигура. Княз Долгоруки ни видя и слезе надолу, прекоси потока и ни разказа, че претърпели злополука: американецът изкълчил глезена си и сега не знаят как ще се върнат в Ялта. Сестра ми предложи нашата каляска... После двамата адютанти повдигнаха американеца и го доведоха при нас. Долгоруки ни представи Макгахан и ни обясни, че ни благодарят, но отказват. Техният американски приятел заявил, че се чувства достатъчно силен да се завърне в Ялта както бил дошъл – на кон..." През 1873 г. те се женят в Париж, а през 1874 г. в Биариц се ражда техният син Пол. В американската легация в Париж ѝ издават паспорт. През 1873 г. ДженюариъсДжанюариъс Макгахан достига до [[Туркестан]] и изпраща дописки до вестника за руските военни действия в [[Азия]], целящи покоряването на ханство Хива.
 
След потушаването на Априлското въстание (1876) извършва неоценима работа в защита на българския народ. Като кореспондент на вестник „Дейли Нюз“ Джанюариъс Макгахан заедно със секретаря на легацията на САЩ и генерален консул в Цариград [[Юджин Скайлър]] посещава въстаналите български селища. Установява точния брой на избитите българи, както и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците.
Ред 36:
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на вестник „Дейли Нюз“ в щаба на действащата руска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Изминава с армията целия път на войната.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301</ref> Близо до Цариград, оказвайки помощ на свой приятел, се разболява от [[тиф]] и умира на [[9 юни]] [[1878]] г., 3 дни преди да навърши 34 години.
 
== Журналистическа дейност ==
=== Кореспондент във Франция, Русия и Централна Азия ===
През 1870 г. избухва Френско-пруската война. Генерал Шеридан е прикрепен като наблюдател към немската армия. Убеждава редактора за Европа на вестник „Ню Йорк Хералд“ да назначи Макгахан за военен кореспондент към френската армия.
 
Ред 60:
Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като „[[Санстефанска България]]“, в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав.
 
=== Кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878) ===
Руското правителство, движено от антитурски и панславянски чувства, а и най-вече от собствените си интереси (излаз на Бяло море), обявява война на Турция на 24 април 1877 г. Султан [[Абдул Хамид II]] се обръща за помощ към Великобритания, традиционен съюзник на Турция срещу Русия. Британското правителство отговаря, че не е в състояние да се намеси, поради „настоящите обществени настроения“.
 
Макгахан е назначен за [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|специален военен кореспондент на вестник „Дейли Нюз“]]. Благодарение на приятелството си с генерал-майор [[Михаил Скобелев]] придружава първите руски военни части [[Битка при Свищов|при десанта през река Дунав]] и навлизането им в [[България]]. Отразява всички важни сражения в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]], включително [[Обсада на Плевен|обсадата на Плевен]] и защитата на [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченския проход]]. Свидетел е на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]].
 
== Памет ==
ДженюариъсДжанюариъс Макгахан има намерение след края на войната да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция между [[Османска империя|Османската империя]] и [[Велики сили|Великите сили]], но се разболява от тиф. Умира на 9 юни 1878 г. в [[Цариград]]. Погребан е в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал-лейтенант Скобелев. Пет години по-късно по нареждане на ген. Филип Шеридан, военен министър по онова време, военният кораб „Паутхатън“ отнася тленните останки на журналиста в Съединените щати. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън. През 1978 г. България подарява един бюст-паметник, създаден от скулптора Тодор Първанов, и той е поставен на гроба на Макгахан в Ню Лексингтън (копие е поставено и в Батак). На паметника е изписано: „Макгахан – освободител на България“.
 
България тачи паметта на Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улици в [[София]], [[Пловдив]], [[Панагюрище]], [[Варна]] и в други градове на България.
 
Българите в щата Охайо, жители на Ню Лексингтън и наследници на ДженюариъсДжанюариъс Макгахан провеждат от 1978г1978 г. насам ежегоден фестивал в негова памет и поднасят цветя на паметника му.<ref>[https://www.facebook.com/BITelevision/videos/1205741176125507/ Репортаж от 38-ми фестивал през 2016 г.]</ref>
 
== Източници ==
Ред 85:
 
== Външни връзки ==
* [http://yourplac3.blogspot.com/2014/09/blog-post_9.html Американецът, който опита да отвори очите на света.]
* {{cite book|last=MacGahan|first= Januarius A.|title= Turkish Atrocities in Bulgaria, Letters of the Special Commissioner of the „Daily News,“ J.A. MacGahan, Esq. |publisher=Bradbury Agnew and Co. |location= London |year= 1876|url=http://archive.org/details/MacGahanTurkishAtrocitiesInBulgaria }}
* [http://www.pravoslavie.domainbg.com/20/macgahan/intro.html „Турските зверства в България“], издадена от Стефан Стамболов за първи път през 1880 г., преводът е направен от руското издание на кореспонденциите на ДженюариъсДжанюариъс Макгахан от 1876 г.
* [http://worldcat.org/identities/lccn-n80-46207 Произведения от и за Джанюариъс Макгахан] в библиотекибиблиотеката ([http://worldcat.org/identities/ WorldCat Catalog])
* „Януари Макгахан 1844 – 1878. Биография, документи и материали“, Теодор Делчев Димитров, изд. „Наука и изкуство“, София 1977.
 
 
{{Authority control}}
{{превод от3|en|Januarius MacGahan|190394548}}
 
{{DEFAULTSORT:Макгахан, ДженюариъсДжанюариъс}}
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Американски журналисти]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джанюариъс_Макгахан“.