Пенка Павлова: Разлика между версии

Пенка Павлова се омъжва в Стара Загора през 1953 година. Две години по-късно на новогодишно тържество приятели я канят да попее. Там е и акордеонистът Иван Шибилев. Изненадан от звучния ѝ глас, съпровожда пеенето ѝ, а после я кани в студиото на Радио „Стара Загора“. Първите си две песни Пенка Павлова записва с неговия акордеон, а следващите – с оркестър. Една година пее в местния народен ансамбъл, днес „Загоре“, но търси повече изяви, иска всяка вечер да е сред публикатапублика. Дванайсет години пътува с група „Наша песен“. Там са били певци като [[Мита Стойчева]], [[Георги Чилингиров]], [[Радка Кушлева]], [[Лалка Павлова]]... Все елитни певци – отОт тях се учила и ималапроявила по-голям интерес към народната музика. ПърваКупува си купува магнитофон и с него записва песни от възрастни жени. Започва да пее и чужди песни – гръцки, турски, цигански и за тях си ушивала костюми. На сватби и панаири излизала с по осем костюма. Затова я наричали „сватбарска певица“.

Пенка Павлова натрупва опит в сватбарската музика с Първомайската, Леновската, Конушенската група и оркестър „Авлигите“ от Стара Загора. Като пътуваща артистка с „Наша песен“ от 1958 година, при всеки случай обогатява репертоара си с нови песни, които ѝ дават почитатели. Пяла е и в програмите на „Балкантурист“. Дълго време работие работила с най-известните тракийски групи и оркестри. В Стара Загора записва песента „Търновска царица“, получавакоято голямая известностправи много известна, и за нея това е богат творчески период. Популярността ѝ стига чак в Америка – канят я да преподава българска народна музика в Лос Анджелис, където интересът към източно-европейския фолклор расте. Остава седем месеца там и може да продължи, но избира да се върне в България. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен, „Златна лира“ от Съюза на музикалните дейци.