|
|Застрашен =
}}
'''Забраненият град''' ([[Китайски език|китайски]]: 紫禁城 [[пинин]]: Zǐjinchéng), е укрепен район на китайския императорски [[дворец]] в периода от средата на управлението на [[династия]]та [[Мин]] (1368 - – 1644) до края на управлението на династията [[Цин (17-20 век)|Цин]] (1644 - – 1912).
Намира се в центъра на [[Пекин]], [[Китай]] и понастоящем е със статут на дворец-музей. За почти 5 века Забраненият град е бил дом на императора и неговото семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство.
== Име ==
* Пълното име на града е "Пурпурен„Пурпурен забранен град"град“ ([[Китайски език|китайски]]: 紫禁城 [[пинин]]: Zǐjinchéng). Името "„'''Дзъ дзин чън'''"“ е дума с много значения. '''Дзъ''' ''(Zi, или "пурпурно"„пурпурно“)'' в случая се отнася за [[Полярна звезда|Полярната звезда]] ([[Китайски език|китайски]]: 紫微星 [[пинин]]: Zǐwēi Xīng, буквален превод: ''малка пурпурна звезда''). Според традиционната китайска [[астрология]] Полярната звезда е дом на небесния император, а нейната система ([[Китайски език|китайски]]: 紫微垣; [[пинин]]: Zǐwēiyuán) е царството на небесния император и неговото семейство. '''Дзин''' ''(Jin, или "забранен"„забранен“)'' отразява факта, че никой не може да влиза или напуска двореца без разрешението на императора. '''Чън''' ''(Cheng)'' означава град обграден от стени .
* [[Манджури]]те наричат града ''Dabkūri dorgi hoton'' ([[Манджурски език|манджурски]]: [[Картинка:Dabkūri dorgi hoton.png|20px]] ) , което буквално гласи "Вътрешен„Вътрешен многопластов град"град“.
* Най-общо името "Забранен„Забранен град"град“ произтича от факта, че от самото начало достъпът до града е бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт.
* Днес комплексът се нарича "Дворец„Дворец-музей"музей“ ([[Китайски език|китайски]]: 故宫博物院, [[пинин]]: Gùgōng Bówùyùan), както и "Бивш„Бивш дворец"дворец“ ([[Китайски език|китайски]]: 故宫 [[пинин]]: Gùgōng; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Гугун)
== История ==
Строежът на Забранения град започва по нареждане на [[Юн Ло]], третия [[Император на Китай|император]] от династията [[Мин]], управлявал от [[1403]] до [[1423]] г. На същото място в миналото се е намирал дворецът на [[монголци|монголския]] владетел [[Кубилай хан]], за чието великолепие се разказва в "Пътешествията„Пътешествията на Марко Поло"Поло“.
[[Картинка:Verbotene-Stadt1500.jpg|ляво|мини|Забраненият град, живопис от династията Минг]]
От 1406 до 1420 г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м висока, 8,62 м широка и 3400 м дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 52 м и дълбок 6 м крепостен [[ров]] с вода, наричана "Златна„Златна вода"вода“. Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според [[китайци]]те числото 10 000 символично представлява "„[[безкрайност]]"“, а и само [[бог]]овете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Дворцовият комплекс обхваща 720 хил. м<sup>2</sup>, от които 150 хил. м<sup>2</sup> изградена площ и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.
След завършването на комплекса император [[Юн Ло]] премества [[столица]]та от [[Нанкин]] в [[Пекин]]. В периода от [[1420]] до [[1911]] г. Забраненият град е административен център на държавата, дом на 24 императора от династиите Мин и Цин, техните семейства и обслужващ персонал. През 1644 г. избухват бунтове, последният император на династия Мин се самоубива, а начело на Кралство Китай за 267 г. напред застава династията [[Цин (17-20 век)|Цин]].
Заплахата от японска [[инвазия]] през 1933 г. принуждава китайското правителство да осигури безопасно хранилище за музейните експонати извън страната. В края на [[Втора световна война|Втората световна война]] част от колекцията е върната в Забранения град, но друга остава в [[Тайван]]. От 1965 г. тя е изложена в Националния дворец музей в [[Тайпе]].
От тераса с изглед към Портата на небесното спокойствие в Забранения град, на [[1 октомври]] [[1949]] г. председателят [[Мао Дзъдун]] провъзгласява [[Народна република Китай]]. Днес на портата е поставен портрет с лика на "Великия„Великия кормчия"кормчия“.
Забраненият град е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО]] през 1987 г. Той е най-голямата древна дървена конструкция в света.
== Архитектура ==
[[Картинка:Gugun panorama-2005-1.jpg|център|мини|700п|Забраненият град, гледан по оста север-юг от парка Дзиншан]]
Задачата, поставена пред главните архитекти на строежа — – Цай Син и евнухът Жуан Ан, и главните инженери — – Куай Сян и Лу Сян, е да създадат (в съответствие с принципите на [[фън шуй]]) архитектурен шедьовър, символ на хармонията във Вселената, достоен дом за Сина на небето (Тзян-цзъ). Композицията е ориентирана по оста север-юг и стриктно спазва принципа на симетрия, като зданията от централната ос са високи и величествени, а тези, които са встрани, са сравнително ниски и скромни. Първите гледат на юг – - "свещената"„свещената“ за китайците посока на благословеното слънце. Сградите в двореца са изрисувани с изящна комбинация от цветове, а почти всички покриви са покрити със специална жълто-кафява глазура, напомняща злато.
=== Дизайн ===
[[Картинка:Sunset of the Forbidden City 2006.JPG|дясно|мини|Северозападна кула]]
Дизайнът на Забранения град, от неговото цялостно оформление до най-малката подробност, символизира величието на имперска сила. Дворецът е разделен на мъжка и женска част - – [[Ин-ян|Ин-Ян]]. Ян е мъжката част с парадните зали, разположени по оста север-юг. Черната точка на Ин в мъжката половина е павилионът на императрицата, където тя се е намирала по време на големи празници и церемонии. В женската част са жилищните помещения на императора и неговото семейство, а бялата точка Ян е спалнята на самия император. [[Картинка:Forbiddencityroofsculpturespic.jpg|ляво|мини|Покривна декорация с най-висок статут - – Зала на висшата хармония]]
=== Кули ===
В четирите ъгъла на стената на Забранения град се намират четири кули ("Д"„Д“) със сложно изградени покриви. Някога за обикновените хора тези кули са били най-видимите части от комплекса.
=== Покриви ===
=== Порти ===
[[Картинка:MeridianGate.jpg|дясно|мини|360п|Южна (Медианова) порта]]
Главният вход на Забранения град е Южната (Медианова) порта ("А"„А“) ([[Китайски език|китайски]]: 午門; [[пинин]]: Wǔmén; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Умън). Тя обгръща в полукръг Площада на събранията. На север се намира Портата на бойния дух ("Б"„Б“) ([[Китайски език|китайски]]: 神武门; [[пинин]]: Shénwǔmén; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Шънумън, буквален превод: ''Божествена военна сила''), която разделя града от парка Дзиншан. Останалите две се наричат съответно Западна порта на славата ("В"„В“) и Източна порта на славата ("Г"„Г“). Разстоянието между първите две е 960 м, а между вторите - – 750 м.
=== Двор ===
[[Image:Forbidden city map bg.jpg|мини|350px|дясно|План на Забранения град. Червените букви се използват в цялата статия като обозначител на обект.
----
<font color=red>- - – -</font> Приблизителна разграничителна линия между Вътрешния (север) и външния (юг) двор.
----
{{col-begin}}
{{col-end}}]]
==== Външен двор ====
'''Южната порта''' ("А"„А“) има пет свода — – три централни и по един страничен, водещи до голям площад. През централната арка с малки изключения имал право да минава само императорът. Барабани и камбани зазвучавали при всяко преминаване на Сина на небето. През площада се вие Златната река, като тук изкуственият воден канал има формата на лък, а над него се преминава през един от петте мраморни моста.
Следва '''Портата на висшата хармония''' ("Е"„Е“) ([[Китайски език|китайски]]: 太和門; [[пинин]]: Tàihémén; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Тайхъмън). Нейният вход е "охраняван"„охраняван“ от редица бронзови лъвове и дракони и води до най-големия площад в Забранения град — – Шъ Дзъ, с капацитет да побере 100 000 души.
Издигната на триетажна мраморна тераса, централно място на площада заема '''Залата на висшата хармония''' ("Ж"„Ж“) ([[Китайски език|китайски]]: 太和殿; [[пинин]]: Tàihédiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Тайхъдиен). Тя е най-голямата зала в комплекса и смятана от китайците за център на света. Използвана е при коронации, сватби, честване рождения ден на императора и посрещане на Нова година. В нея се намира Тронът на дракона, от който императорът управлявал Китай.
В посока север, по "Пътя„Пътя на дракона"дракона“ се достига до '''Залата на пълната хармония''' ("З"„З“) ([[Китайски език|китайски]]: 中和殿; [[пинин]]: Zhōnghédiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Джунхъдиен). В нея императорът си почивал или се подготвял преди и по време на церемонии. Зад нея се намира '''Залата на съхранената хармония''' ("И"„И“) ([[Китайски език|китайски]]: 保和殿; [[пинин]]: Bǎohédiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Баохъдиен), в която, освен аудиенции с чуждестранни пратеници, се организирали празненства и се провеждали държавни изпити за висши чиновници.
В югозападната част на вътрешния двор се намира '''Залата на военната слава''' ("К"„К“) ([[Китайски език|китайски]]: 武英殿; [[пинин]]: Wǔ Yīngdiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: У индиен), а на югоизток - – '''Залата на литературната слава''' "Л"„Л“ (Уънхуадиен).
На североизток са '''Южните три места''' ("Н"„Н“) [[Китайски език|китайски]]: 南三所; [[пинин]]: Nánsānsuǒ; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Нансансуо) - – резиденцията на престолонаследника. В целия град само тук покривите на сградите са със зелен цвят, защото зеленото за китайците е символ на растежа.
==== Вътрешен двор ====
[[Картинка:Gugong.jpg|ляво|мини|200п|Дворец на небесната чистота]]
На север от Портата на небесната чистота се намира '''Дворецът на небесната чистота''' ("О"„О“) ([[Китайски език|китайски]]: 乾清宫; [[пинин]]: Qiánqīng gōng; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Циенцингун). Там се помещавали покоите на императора. Най-голямата от залите във вътрешния двор се издига върху мраморна тераса, разделена е на девет стаи с по две нива, с общо двадесет и седем легла. От съображения за сигурност всяка нощ императорът избирал на случаен принцип едно от тези легла.
Най-северната от трите основни зали - – '''Дворецът на земното спокойствие''' ("Р"„Р“) ([[Китайски език|китайски]]: 坤宁宫; [[пинин]]: Kūn níng gōng; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Кун нин гун) е била резиденцията на императрицата. Между тях е разположена '''Залата на единството''' ("П"„П“) ([[Китайски език|китайски]]: 交泰殿; [[пинин]]: Jiāotàidiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Дзяотайдиен), символизираща единението на императорската двойка. Използвана е при провеждане на церемонии и празненства.
[[Картинка:Tobu World Square Forbidden City Last Emperor 2.jpg|мини|200п|Залата на висшата хармония]]
'''Залата на императорския ред''' ("С"„С“) заема централно място в Императорската градина ([[Китайски език|китайски]]: 御花园; [[пинин]]: Yù huāyuán; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Ю хуаюен). Градината е с правоъгълна форма и обхваща около 12 хил. м<sup>2</sup>. На всеки от четирите ѝ ъгъла има павилиони, символизиращи четирите сезона.
На запад се намира '''Залата за поклонение пред Буда''' ("М"„М“) ([[Китайски език|китайски]]: 养心殿; [[пинин]]: Yǎngxīndiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Янсиндиен). Религията е важна част от живота на императорския двор. Наред с [[Будизъм|будизма]], значение има и [[Даоизъм|даоизмът]] (един храм в императорската градина и друг в централната част на вътрешния двор). Друга форма на преобладаваща религия по време на династията Цин е тибетският будизъм или ламаизъм.
Северно от нея е разположена '''Залата на умственото развитие''' ("Т"„Т“) [[Китайски език|китайски]]: 養心殿; [[пинин]]: Yǎngxīndiàn; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Янсиндиен), в която е работил императорът, а около нея са сградите на Великия съвет и други държавни органи.
'''Залата на императорското превъзходство''' ("У"„У“) ([[Китайски език|китайски]]: 宁寿宫; [[пинин]]: Níng Shòugōng; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Нин шоугун) е южен комплекс, умалено копие на Забранения град, и първоначално носи името "Дворец„Дворец на тихото дълголетие"дълголетие“ (след реконструкция през 1772 г. е преименуван). На юг от Портата на императорското превъзходство се вижда Стената на деветте дракона, а на запад — – Залата на веселото дълголетие и езерото Кунмин.
== Околност ==
Забраненият град е заобиколен от три страни с императорски градини. На север е '''паркът Дзиншан''' ([[Китайски език|китайски]]: 景山公园; [[пинин]]: Jǐngshāngōngyuán). Този висок 45,7 м хълм е изкуствено създаден от изхвърлената почва при строежа на крепостния ров и близките дворци.
На югозапад се намира '''паркът Джуннанхай''' ([[Китайски език|китайски]]: 中南海; [[пинин]]: Zhōngnánhǎi). Комплексът включва градина, две езера ("Централен„Централен море"море“ и "Южно„Южно море"море“) и сгради, които понастоящем са главен щаб на [[Китайска комунистическа партия|Комунистическата партия]] и Държавния съвет на [[Народна Република Китай]].
[[Картинка:Neun-Drachen-Mauer.jpg|ляво|мини|Стената на деветте дракона]]
На северозапад е '''паркът Бейхай''' ([[Китайски език|китайски]]: 北海公园; [[пинин]]: Běihǎi Gōngyuán). Намиращото се в центъра му езеро "Северно„Северно море"море“, заедно с другите две езера, са част от проект за напояване. В парка се намира още един от символите на императорската власт - – '''Стената на деветте дракона''' (Jiulongbi) ([[Китайски език|китайски]]:九龍壁 . Построена през 1756 г., тя представлява облицована с керамични плочки кирпичена стена, 21 м дълга, 2 м широка и 15 м висока. Композицията включва общо 635 изображения на дракони.
Южно от Забранения град са храмовете - – '''Имперско светилище на семейството''' ([[Китайски език|китайски]]: 太庙; [[пинин]]: Tàimiào; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Таймяо) и '''Имперско светилище на държавата''' ([[Китайски език|китайски]]: 太社稷; [[пинин]]: Tàishèjì; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Тайшъдзи)
На юг, покрай главната ос север-юг, се намират две почти идентични последователни порти - – '''Портата на Небесното спокойствие''' ([[Китайски език|китайски]]: 天安门; [[пинин]]: Tiānānmén; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Тиенанмън), която отделя комплекса от площад [[Тиенанмън]] и '''Правата порта''' ([[Китайски език|китайски]]: 端门; [[пинин]]: Duānmén; [[Уикипедия:Китайски имена/Пинин-български|транскрипция]]: Дуанмън).
== Вижте също ==
* {{икона|en}} [http://www.dpm.org.cn Palace Museum official site (Digital Palace Museum)]
* {{икона|en}} [http://www.npm.gov.tw National Palace Museum (Taipei) official site]
* {{икона|en}} [http://www.world-heritage-tour.org/asia/china/ming-qing/map.html UNESCO World Heritage Centre - – panographies (360 degree imaging)]
{{Превод от3|en|Forbidden City|244643367}}
| 