|
В 1246 г. [[Никейска империя|Никейският император]] [[Йоан III Дука Ватаци]] се възползва, че на българския престол е "дете цар" и извършва нападение. Големи български градове като [[Кюстендил|Велбъжд]], [[Мелник]], [[Скопие]], [[Сяр]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Цепина]] и други са завладени. От Търново не успяват да реагират и през 1247 г. е сключен мир, според който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и [[маджари]]те, които по същото време завладяват българските области [[Белград]], [[Браничево]] и вероятно [[Срем]], след което унгарския владетел добавя към титлата си и "крал на България".
През юни 1253 г. Михаил II Асен със севастократор Петър сключва [[договор между Търновското царство и Дубровнишката република]], насочен срещу рашкия крал [[Стефан Урош I]] и цялата му рода и срещу всички, които живеят в неговата земя. Според клаузите на този договор в случай че Рашка бъде победена, двете страни ще си поделят нейните територии. През 1253 г. българските войски нахлуват във вътрешността на Рашкото кралство {{факт|и достигат река [[Лим]] вероятно през [[Чакор]] с [[Велика (Чакор)]] и [[Асанац]] - до [[Шудиково]] и [[Бихор (регион)]]|2016|6|15}}, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията след възкачването на царя стават причина към 1254 г. царицата-майка Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава [[Петър (севастократор)| севастократор Петър]].[[Файл:Second Bulgarian Empire (1241-1256).png|мини|330x330px|България при [[Калиман I Асен|Калиман I Асен]] (1241 – 1246) – в ''жълто,'' и при '''Михаил II Асен''' (1246 – 1256) –в ''<u>оранжево</u>''.|ляво]]През [[1254]] г. Михаил II Асен минава в контранастъпление. На [[3 ноември]] умира Йоан III Дука Ватаци и българските войски преминават границата, връщайки си крепостите [[Станимака]] (Асеновград), [[Перущица]], [[Кричим]], [[Цепина]] [[Перперикон|Перперек]] с областта Ахрида в [[Родопи]]те и югозападните български земи. Новият никейски император [[Теодор II Ласкарис]] прехвърля войски от [[Мала Азия]] на [[Балкани]]те и успява да изненада Михаил II Асен и да си възвърне Родопската област без Цепина през 1254 г. и Македония през 1255 г. В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва с унгарците мирен договор, скрепен с династичен брак между него и внучката на крал [[Бела IV]], дъщеря на княз [[Ростислав Михайлович]] и си осигурява неговата подкрепа. Същата година българската войска навлиза в Тракия и разгромява никейците близо до [[Димотика]]. Ростислав оглавява делегацията за сключване на [[Регински мир|мирния договор в Регина от 1255 г.]], но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките след [[1254]] г. Срещу него обаче вече е натрупано толкова силно недоволство, че през [[1256]] г., едва 17-18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов от братовчед си Калоян, бъдещия цар [[Калиман II]]. Смъртта на Михаил II Асен през есентта на 1256 г. предизвиква междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – [[Ростислав Михайлович]], деспот [[Мицо Асен]] и българският болярин на [[Скопие]] [[Константин Тих]], правнук на [[Стефан Неманя]] и [[Ана Неманя]].
Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство навлиза в продължителен период на вътрешни противоборства.
|
