Борис Грежов: Разлика между версии

53 байта добавени ,  преди 6 години
м
След завършване на средното си образование заминава да учи машинно инженерство в [[Мюнхен]], където става ученик и асистент на режисьора Х. Прехтъл от известната филмова къща „Нордиск”. /По същото време за „Нордиск” работи и [[Карл Теодор Драйер]]/. След завръщането си в България заснема своя дебютен филм, „Момина скала“ (1922). В този филм, освен режисьор и сценарист, Борис Грежов е изпълнител на главната роля. Следва комедията „Весела България“, заснета през 1928 г.
 
Създаденият през 1929 г. филм „След пожара над Русия“ (по повестта на [[Панчо Михайлов (белетрист)|Панчо Михайлов]] „Под земята“) се счита за един от най-представителните български неми филми. Въпреки претенциозното заглавие, сюжетът е съсредоточен върху романтичната любов между пернишкия миньор Алексей и жената на главния инженер в мините. Този филм е кинодебют на [[Константин Кисимов]], който изиграва ролята на злодея надзирател Гърбицата.
 
Константин Кисимов изиграва ролята на злодея и в следващия, най-известен филм на Борис Грежов –„ Безкръстни гробове“ (1931), по сценарий на [[Бончо Несторов]]. Партнират му първите сили на Народния театър по това време - [[Кръстьо Сарафов]] и [[Елена Снежина]]. [[Николай Хрелков]] написва текста за пролога на „Безкръстни гробове“: ''"Тежки размирни години... Тъмно було се стеле над българската земя. Пламъците се издигат, пълзят отвсякъде и обхващат просторите... Буря! Светкавици просветват... В паника бягат гладни, объркани хора. Стреля картечница. Падат трупове... Юни!... Септември!... Април!...”''. Първата картина на филма е селянка, коленичила до безкръстен гроб. На екрана се появяват думите: „Нашите майки все в черно ходят, все нази жалят“. В тази мрачна селска любовна драма има редица алюзии за политическите събития през 1923-1925. Филмът е драстично съкратен от цензурната комисия и вижда екран с помощта на председателя на 23 ОНС [[Александър Малинов]].