Летище Бургас: Разлика между версии

'''Летище Бургас''' е [[международно летище]] в Югоизточна [[България]]. Разположено е в бургаския квартал [[Сарафово]], на 10 km североизточно от центъра на град [[Бургас]]. Летището заема второ място по пътникопоток в страната след [[Летище София]]. През 2011 г. са обслужени 2 253 320 пътници.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=322129 19 на сто повече или общо 2 253 320 пътници отчете летище Бургас за 2011 г.], www.monitor.bg, видяно на 14 януари 2012</ref>

То е с най-голям брой слънчеви дни в Европа, след разширението на летищата София и Атина е с третата по дължина писта (3200 m) на Балканския полуостров. Летището има удобни връзки за интермодален транспорт по суша и море вътре в България, както и за цял свят. Пистите са устойчиви и достатъчно дълги, за да приемат всеки използван в гражданската и военната авиация летателен апарат. Базата на летището има лицензи за осъществяване на следните дейности: наземно администриране и надзор на полетите; обслужване на пътници по вътрешни и международни транспортни линии; обслужване на багажи; обслужване на товари и поща; обслужване с горива и масла; полетни операции и администриране на екипажи; наземен транспорт; обслужване на ВС; обслужване на ВС на перон; доставки на провизии; метеорологични интервенции.

Летище Бургас е с 24-часов работен капацитет (средна годишна видимост под 1000 m - – 3 дни). Международното обозначение на Летище Бургас е LBBG ([[Международна организация за гражданска авиация|код ИКАО]]) и BOJ ([[Международна асоциация за въздушен транспорт|код ИАТА]]). Тук са кацали самолетите [[Ан-124 Руслан]] и [[Антонов Ан-225 Мрия|Ан 225 МРИЯ]].

На 27 юни 1927 година френската компания „СИДНА”„СИДНА“ (днес [[Air France]]), избира терена на летище Бургас за изграждането на радиозасечна станция и подписва договор с българското правителство за неговото ползване. В договора изрично е отбелязано, че персоналът на Летище Бургас ще бъде български, като през 1938 година първият български радиотелеграфист Данаил Денев постъпва на работа. През 1941 година Летище Бургас е преотстъпено на България.

През 1942 г. с немска помощ летището е разширено, електрифицирано и снабдено с големи цистерни за гориво, вкопани в земята. На 29-ти юни 1947 година с приземяването на летище Бургас на българския пътнически самолет [[Junkers Ju 52/3m]] се дава началото на линията София-Бургас - – първата линия на българските въздушни линии на [[Дирекция Въздушни съобщения]]. <ref>Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. Аеро, №10, 2011</ref>

На 10 септември 2006 г. летището в Бургас, което заедно с това във Варна е отдадено на немско-българското дружество „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”Мениджмънт“ АД на концесия за срок от 35 години. Концесията включва влагането на общо 403 млн. евро за изграждането на нови пътнически терминали, подобрение на летищната инфраструктура, разширяване на самолетните стоянки, перона, паркингите, закупуване на техника, оборудване и др. Два месеца по-късно дръжеството поема отговорността за персонала и управлението на летището.

Капацитетът на новия терминал в Бургас е 2 700 000 пътници, като гишетата за регистрация на пътници са 31. Проектите при строителството са изцяло съобразени с изискванията, свързани с присъединяването на България към шенгенското пространство. Терминалът се простира на площ от около 20 000 m². Сградите на новия терминал са проектирани така, че да може капацитетът им при необходимост да бъде допълнително увеличен като разширение към вече съществуващата архитектурна част. Строителството на новия терминал е извършено между декември 2011 и декември 2013 г.<ref>http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=809132</ref>

От Бургас се извършват редовни линии до [[София]], [[Лондон]], [[Варна]], и [[Москва (Домодедово)]].

|{{Повишение}} 5.8%

| <nowiki>-</nowiki>

| <nowiki>-</nowiki>

| +2.6%

|2015