Кръстьо Захариев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
външни препратки |
факт |
||
Ред 3:
| описание = български революционер
| роден-място = [[Ореховец (дем Сяр)|Ореховец]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[
}}
Ред 15:
През 1897 година в Дупница, по повод [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] е съставена чета на Върховния комитет, под войводството на Кръстьо Захариев, състояща се от тридесетина четника, към които се включва и [[Яне Сандански]]. Четата е получила оръжието си отново от българските офицерски патриотични дружества, чрез младите поручици [[Йордан Венедиков]] и Морфов. Най-сериозният сблъсък на тази чета с турските войски е над село Пирин, в местността [[Дебели рид]]. Там след еднодневно сражение с около 150 души аскер, четата се измъква без нито един убит или ранен четник. Следва втора битка срещу около 250 души аскер, завършила също без загуби за четата. Край село [[Лопово]] четата отново е изненадана от аскер и при избухналото сражение е убит един четник, а Яне Сандански е ранен в ръката.<ref>Макдерот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 37 - 38.</ref>
През май 1897 година по разпореждане на [[Гоце Делчев]] Захариев формира агитационна чета в България и преминава в Македония<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.20.</ref> Четата се състои от 25-30 души. Тя потегля от Дупница по направление долината на [[Струма]]. Четата не оправдава възложените и надежди и след няколко схватки с потерите се връща в България.<ref>Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр.68.</ref>
По-късно Захариев отказва да се присъедини към ВМОРО и е убит от свои четници.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 59.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 102.</ref>
| |||