Александър Дугин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Александър Гелевич Дугин
| име-оригинал = Алексáндр Гéльевич Дýгин
| портрет = Дугин А. Г.jpg
| категория = философ
| описание = руски политик
| описание = Руски философ и геополитик
| роден-място = [[Москва]]
| портрет = Дугин А. Г.jpg
| починал-място =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Москва]], РСФСР, СССР
| починал-място =
| вложки =
| регион = [[Руска философия]]
| епоха =
| школа = Неоеврозийство
| интереси =
| идеи =
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиял =
| подпис =
}}
 
'''Александър Дугин''' е руски [[философ]], [[политолог]], [[социология|социолог]] и [[публицист]]. [[Старообрядничество|Старообрядец]], Александър Дугин е ръководител на ''Центъра за консервативни изследвания'' и основател на ''[[Международно евразийско движение|Международното евроазийско движение]]'' в [[Русия]]. Дугин е идеолог на [[неоевразийство]]то – течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свята с повече полюси, обединяване на евразийското пространство ([[Русия]], [[Европа]] и Близкият Изток) в противовес на англосаксонските страни ([[САЩ]] и [[Канада]], [[Великобритания]] и [[Ирландия]], [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]]). Според него Западът е загубил духовността си за сметка на стопанското благоденствие, а руската култура се явява противовес на такъв тип устройство. Дугин споделя и идеята, че Русия трябва да играе ролята на Трети Рим. Според него руската култура е по-тясно обвързана с евразийската степ и традициите на туранските народи (тюрки), а също и вижда естествена близост между Русия и ислямските страни.<ref>Характерно е за руските православни жени често да ходят забрадени, подобно на мюсюлманските, особено при влизане в църква, което не е характерно за Балканите и Източна Европа, въпреки че се изтъква православната близост на България и Русия.</ref><ref>Dugin, Alexander. ''Eurasian Mission: An Introduction to Neo-Eurasianism''. 2014, pp.17-37, ISBN 978-1-910524-24-4.</ref>