Митридат VI: Разлика между версии

'''Митридат VI Евпатор''' ({{Lang-el|Μιθριδάτης}} - – „дарен от [[Митра]]“) е цар на [[Понтийско царство|Понт]]. Той е един от най-силните и опасни противници на късната [[Римска република]] и води три т. нар. [[Митридатови войни]] срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали [[Луций Корнелий Сула]], [[Лукул]] и [[Помпей Велики]].

Митридат е цар от елинистически и персийски произход и твърди, че е потомък на [[Александър Македонски]] и на цар [[Дарий I]]. Организира двора си по елинистичен модел, сприятелява се с най-известните представители на културата от този период. Постепенно започва да се стилизира като „нов Александър Македонски“ ({{lang-la|Imitatio Alexandri}}). Тази имитацията достига апогей през 88/87 пр.н.е, когато в Понт започват да се секат монети с разкрасен образ на Митридат, наподобяващ Александър.

Предполага се, че имал изключителна [[памет]]: Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.<ref>[[Плиний Стари]], [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D7%3Achapter%3D24 ''The Natural History'' 7:24]</ref> Данните посочени от Плиний са и в разказа „Фунес паметливият“ на [[Хорхе Луис Борхес]]. След неговата [[многоезичност]], няколко книги с образци на много различни езици са публикувани под заглавието „Митридат“.<ref name="sample book">Два примера са: „''Mithridates de differentis linguis''“, Conrad Gessner, 1555; и „''Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde“ mit dem Vater Unser als Sprachprobe in bey nahe fünf hundert Sprachen und Mundarten'', Johann Christoph Adelung & Johann Severin Vater, 1806- – 1817, Berlín, Vossische Buchlandlung, 4 volumes. Facsimile edition, Hildesheim-Nueva York, Georg Olms Verlag, 1970.</ref>

== Ранни години ==

|битки=[[Първа Митридатова война|Първа]] - – [[Втора Митридатова война|Втора]] - – [[Трета Митридатова война|Трета]]

Новият владетел на Витиня [[Никомед IV Филопатор]] е марионетка манипулирана от Рим. Митридат замисля заговор за свалянето му но опитите му не успяват и Никомед подстрекаван от римските си съветници обявява война на Понт. Римляните по това време са замесени в [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническа война]] — – война срещу съюзниците си италийци. Така в цялата римска провинция [[Азия (провинция)|Азия]] има само два [[легион]]а, които се намират в Македония. Тези легиони комбинирани с армията на Никомед нахлуват в Понт през 89 пр.н.е. Митридат обаче печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни войски са посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италийски заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това е прочистване на римското присъствие в района.<ref>''The Poison King: The Life and Legend of Mithradates'', Adrienne Mayor, Princeton University Press, 2010</ref>

[[Понтийско царство|Понтийското царство]] се състои от смесено население от [[йонийци|йонийски гърци]] и азиатски градове. Царското семейство премества столицата от Амасия (Amasia) в гръцкия град [[Синоп]]. Управниците опитали изцяло да усвоят потенциал на своите поданици, като демонстрират „гръцко лице“ на гръцкия свят и „ирано/анадолско лице“ на източния свят. Когато различията с анадолските поданици ставали големи, те подчертават своя персийски произход. В този дух царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително [[Кир Велики]], [[Дарий I]] и [[Александър Велики]].<ref>''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' - – стр. 11, Brian Charles McGing</ref> Митридат твърде много се изтъква като шампион на елинизма, единственият който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост; не се знае дали това е истинската причина или Митридат просто не е движен от амбициите си за разширяване на своите владения.<ref>2006 [[Енциклопедия Британика]]</ref> Каквито и да са били истинските му намерения, гръцките градове (включително [[Атина]]) преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато [[флот]]а му обсажда римляните в [[Родос]].

След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца — – инцидент известен като „Азиатска вечерня“.<ref name="Hooper">{{cite book|last=Hooper|first=Finley|title=Roman Realities|publisher=Wayne State University Press|date=January 1979|isbn=0814315941|url=http://books.google.com/books?id=QCYDPVx7LQkC&pg=PA199&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&ei=6YCISOX7AY2AsgO72LyXBg&sig=ACfU3U2lbUD7yI4u1FrZPK9KuyQC3xL5Lw#PPA199,M1}}</ref><ref name="Cicero">{{cite book|last=Cicero|title=Political Speeches|publisher=Oxford University Press|date=2006-04-20|isbn=0192832662|url=http://books.google.com/books?id=_fSw_2I1jBoC&pg=PA103&vq=%22Asiatic+Vespers%22&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&source=gbs_search_s&sig=ACfU3U362EWID2GG9XZHDN2RDNEW7i-JVw|page=103}}</ref> Тези кланета довеждат до намеса на Римската република. По времето на ''[[Първа Митридатова война|Първата Митридатова война]]'' водена между 88 и 84 пр.н.е. [[Луций Корнелий Сула]] принуждава Митридат да се изтегли от Гърция. След това оставя [[Луций Лициний Мурена]] да командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия за да се изправи срещу [[Гай Марий]]. Снизходителния мирен договор подписан впоследствие, който всъщност никога не е ратифициран от [[Римски сенат|римския сенат]], дава възможност на Митридат да възстанови силите си. Мурена атакува Митридат провокирайки избухването на ''[[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]]'' от 83 до 81 пр.н.е. Победата този път е за Митридат.

== Последни години и смърт ==

|years = [[120 пр.н.е.|120]] — – [[63 пр.н.е.]]