Уикипедия

Коле Чашуле: Разлика между версии

Статия Беседа

Коле Чашуле (редактиране)

Версия от 07:58, 28 юли 2016

145 байта добавени ,  преди 7 години
редакция без резюме
ВизуаленУикитекст
м (Добавяне на Категория:Политика на Боливия, ползвайки HotCat)
Редакция без резюме
| портрет-описание =
| px =
| описание = македонски югославски политик и писател
| наставка =
| роден-дата = [[2 март]] [[1921]]
| починал-място = [[Скопие]], [[Република Македония]]
}}
 
'''Никола (Коле) Илиев Кепев Чашуле''' е югославски партизанин, деец на [[Народоосвободителна войска на Македония|НОВМ]], а впоследствие драматург, публицист и политик от Република Македония.<ref name=mia>{{cite news |first=|last=|title=Коле Чашуле почина|url=http://www.mia.com.mk/default.aspx?vId=67716901&lId=2&pmId=505 |work=Македонска информационна агенция|publisher= |date=2009-09-23 |accessdate=2009-09-28}}</ref> ▼
'''Никола Илиев Кепев ''', повече известен като '''Коле Чашуле''', е македонски югославски политик и писател.
 
▲'''Никола (Коле) Илиев Кепев Чашуле'''Той е югославски партизанин, деец на [[Народоосвободителна войска на Македония|НОВМ]], а впоследствиеслед войната - драматург, публицист и политик от Република Македония.<ref name=mia>{{cite news |first=|last=|title=Коле Чашуле почина|url=http://www.mia.com.mk/default.aspx?vId=67716901&lId=2&pmId=505 |work=Македонска информационна агенция|publisher= |date=2009-09-23 |accessdate=2009-09-28}}</ref>. Министър на културата в Социалистическа република Македония (1956), югославски дипломат (генерален консул, посланик).
 
== Биография ==
Коле ЧашулеРоден е роден в градгр. [[Прилеп (град)|Прилеп]] на 2 март 1921 година като '''Никола Кепев''' в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година [[Илия Кепев|Илия К. Кепев]] и Стева<ref>[http://www.promacedonia.org/dd/dd_2.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref>. ФамилиятаФамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашуле, който го осиновява.

Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в [[Битоля]]. През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва медицинада следва „Медицина“ в [[Белградски университет|Белградския университет]], но [[Ауфмарш 25|навлизането на немскитегермански войски]] през април 1941 година в [[Югославия]] през април 1941 година прекъсва учението му.
 
Включва се в комунистическото движение през 1938 година. През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за [[София]], за да продължи да учи. Там се запознава с [[Никола Вапцаров]], [[Венко Марковски]] и [[Тодор Павлов]]. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Мане Мачков]]. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в скопския затвор в [[Идризово]], Скопско. През 1944 година успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди. През 1946 година Чашуле и [[Лазар Мойсов]] като членове на съдебния съвет осъждат [[Методи Андонов-Ченто]] на 11 години затвор. Чашуле е един от основателите и председател на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]<ref name=mia/> заедно със [[Славко Яневски]], [[Блаже Конески]], [[Ацо Шопов]] и [[Владо Малески]].▼
 
През 1946 година Чашуле и [[Лазар Мойсов]] като членове на съдебния съвет осъждат [[Методи Андонов-Ченто]] на 11 години затвор.
 
Чашуле е сред основателите и председател на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]<ref name=mia/> заедно със [[Славко Яневски]], [[Блаже Конески]], [[Ацо Шопов]] и [[Владо Малески]]. Членува в [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]] и в дружеството „[[Независими писатели на Македония]]“. Почетен член е на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]].
▲Включва се в комунистическото движение през 1938 година. През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за [[София]], за да продължи да учи. Там се запознава с [[Никола Вапцаров]], [[Венко Марковски]] и [[Тодор Павлов]]. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Мане Мачков]]. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в скопския затвор в [[Идризово]]. През 1944 година успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди. През 1946 година Чашуле и [[Лазар Мойсов]] като членове на съдебния съвет осъждат [[Методи Андонов-Ченто]] на 11 години затвор. Чашуле е един от основателите и председател на [[Дружество на писателите на Македония|Дружеството на писателите на Македония]]<ref name=mia/> заедно със [[Славко Яневски]], [[Блаже Конески]], [[Ацо Шопов]] и [[Владо Малески]].
 
В различниразни периоди е бил директор на [[Радио Скопие]], редактор на списанията „Нов ден“ и „Съвременност“, главен и редактор на „[[Разгледи]]“, директор на Македонския народен театър. Членува в [[Македонски ПЕН център|Македонския ПЕН център]] и в дружеството [[Независими писатели на Македония]]. Почетен член е на [[Македонска академия на науките и изкуствата|Македонската академия на науките и изкуствата]].
 
През 1952 година заминава за Торонто, където е назначен за генерален консул на Югославия в [[Торонто]], [[Канада]]. По-късно става югославски посланик в [[Боливия]] (1962-1965), [[Перу]] и [[Бразилия]]. През 1956 е назначен за министър на културата в Социалистическа република Македония.
 
Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 на 88 годиниг.<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2454911 Почина Коле Чашуле]</ref>.
 
== Творчество ==
Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония.<ref>Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403.</ref>. Една отСред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на [[Гьорче Петров]]. ДраматаПиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери.<ref>Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105.</ref>.
 
===; Съчинения===
{{колони|2|
* Една вечер (1948)
* Последните гаврани (1950)
* Modus moriendi (1992)
* Lacrimula (1993)
* Маркучот во четири гласа (1995)}}
 
; Романи:
{{колони|2|
* Простум (1970)
* Премреже 1-2 (1977)
* Конзулски писма (1987)
* Така е, ако ви се чини (1994)
* Лимб (2002)}}
 
; Книги с разкази:
{{колони|2|
* Првите дни (1950)
* Раскази (1953)
* Проза 1945-1967 (1968)
* Само сказни (2000) }}
 
; Книги с есета:
{{колони|2|
* Записи за нацијата и литературата (1985)
* Нови записи (1989)
* Резиме за мојата генерација (1998)
* Болно племе (2000)
* А, бре, Македонче! (2003)}}
 
; Монография:
* Народен герой [[Страшо Пинджур]] (1950)<ref>[http://www.pen.org.mk/fr/membres/120-kole-chashule Биография на сайта на Македонския ПЕН център]</ref><ref>[http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 Биография на сайта на Независимите писатели на Македония]</ref>
 
{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Чашуле, Коле}}
[[Категория:ДейциАкадемици на НОВММАНИ]]
[[Категория:НезависимиМинистри писателина културата на Република Македония]]
[[Категория:Прилепчани]]▼
[[Категория:Министри на Социалистическа република Македония]]
[[Категория:Романисти от Република Македония]]▼
[[Категория:Драматурзи от Република Македония]]
▲[[Категория:Романисти от Република Македония]]
[[Категория:МинистриНезависими на културатаписатели на Република Македония]]▼
[[Категория:Югославски комунисти]]
[[Категория:Посланици на Югославия]]
▲[[Категория:Министри на културата на Република Македония]]
[[Категория:Академици на МАНИ]]▼
[[Категория:Консули]]
[[Категория:Политика на Боливия]]
▲[[Категория:АкадемициДейци на МАНИНОВМ]]
▲[[Категория:Прилепчани]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/7384832“.