Радиоелектронна борба: Разлика между версии

Тъй като радиоелектронната война включва основно безжичните комуникации и радиоелектронните емисии, идеалните платформи за нейното провеждане са летателните апарати. Преди всичко те са високомобилни, което им дава оперативна гъвкавост. Освен това при полет на сравнително големи височини имат възможност да проследят чрез пряк контакт няколко излъчвателя, без да бъдат възпрепятствани от релефа. На стратегическо ниво често се използват големи самолети с голяма продължителност на полета, на базата на цивилни авиолайнери, като E-8 J-STARS (на базата на Boeing 707), руските Ил-22 или китайските варианти на Ту-154. На оперативно (оперативно-тактическо) ниво често се използват платформи на базата на тактически военнотранспортни самолети (EC-130, C-160 GABRIEL, CN.235EW), като на тактическо ниво те се допълват и от вертолети като EH-60, Z-8 и Ми-8ППА/ Ми-9. За поставяне на радиосмущения и дори за огнево подавяне на цели (унищожаването им с противорадарни ракети) могат да бъдат използвани и бойни самолети, чието основно предназначение не е радиоелектронната война (например Panavia Tornado в своя специализиран вариант ECR или Lockheed-Martin F-16 във вариант CJ/DJ ''"Wild Weasel"''). Безпилотните летателни апарати се използват ограничено за радиоелектронна война (излъчване на смущения по предварително програмиран маршут). Причината е, че те се управляват с радиокоманди от дистанция и в условията на активни радиосмущения тя силно се нарушава/ прекъсва. На борда на основните бойни кораби на военноморските сили също са монтирани системи за РЕВ, както и съществуват специализирани кораби за тази дейност. Елементите се допълват от подразделения на сушата, в състава на сухопътните войски, на централно подчинение на разузнавателните служби на Генералния щаб и на разузнавателни агенции, подчинени на правителствата (като например британската ''Government Communications HQ'').

 

[[Категория:Военно дело]][[Категория:Военни операции]]