Радиоелектронна борба: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
Радиоелектронната война (на английски: ''Electronic Warfare'' (''EW''), на руски: ''Радиоэлектронная борьба'' (''РЭБ''), на френски: ''Guerre electronique'' (''GE''), на немски: ''Elektronische Kampfführung'' (''EloKa'')) е провеждането на мероприятия в радиочестотния спектър за защита на собствените и разузнаване, смущаване и поразяване на противниковите радиоелектронни системи. В миналото Българската армия също използва названието
== Описание ==
Радиочестотния и електромагнитен спектър се използват най-вече от системите за управление на въоръжението и системите за комуникации на въоръжените сили, без които е невъзможно воденето на военни действия в съвременните условия. Така смущаването на противниковите системи и защитата на собствените системи от подобни вражески действия стават от ключово значение за успеха на съвременното бойно поле.
Мероприятията в рамките на радиоелектронната война се подразделят в няколко основни категории:
* прехват на комуникациите и радиопрехват (''Signal intelligence'' (''SIGINT'')<ref>https://www.nsa.gov/what-we-do/signals-intelligence/</ref> и ''Communication intelligence'' (''COMINT''))<ref>http://whatis.techtarget.com/definition/COMINT-communications-intelligence</ref>
* мерки за електронна поддръжка (''Еlectronic support measures'' (''ESM''))
* мерки за електронно противодействие (''Еlectronic counter measures (''ECM''))
* мерки за електронна защита (''Electronic protective measures'' (''EPM''))
Основната разлика е, че мерките за електронно противодействие и електронна защита могат да бъдат установени от противника чрез следене на честотния спектър, докато мерките за електронна поддръжка, поради техния пасивен характер, могат да бъдат предприети скрито. Прехватът на комуникациите и радиопрехватът могат да бъдат провеждани както пасивно, така и активно да бъдат излъчени подвеждащи емисии, които да провокират ответна реакция и тя на свой ред да бъде проследена. Те са от особено важно значение за изготвяне на оперативните планове.
== Елементи ==
Тъй като радиоелектронната война включва основно безжичните комуникации и радиоелектронните емисии, идеалните платформи за нейното провеждане са летателните апарати. Преди всичко те са високомобилни, което им дава оперативна гъвкавост. Освен това при полет на сравнително големи височини имат възможност да проследят чрез пряк контакт няколко излъчвателя, без да бъдат възпрепятствани от релефа. На стратегическо ниво често се използват големи самолети с голяма продължителност на полета, на базата на цивилни авиолайнери, като E-8 J-STARS (на базата на Boeing 707), руските Ил-22 или китайските варианти на Ту-154. На оперативно (оперативно-тактическо) ниво често се използват платформи на базата на тактически военнотранспортни самолети (EC-130, C-160 GABRIEL, CN.235EW), като на тактическо ниво те се допълват и от вертолети като EH-60, Z-8 и Ми-8ППА/ Ми-9. За поставяне на радиосмущения и дори за огнево подавяне на цели (унищожаването им с противорадарни ракети) могат да бъдат използвани и бойни самолети, чието основно предназначение не е радиоелектронната война (например Panavia Tornado в своя специализиран вариант ECR или Lockheed-Martin F-16 във вариант CJ/DJ ''
== Източници ==
|