Дончо Станчев-Лъчезаров: Разлика между версии

'''Дончо Станчев - Лъчезаров''' е |описание=учител, литератор, читалищен деец, социалист и раняван участник в Първата световна и Балканските войни.

Роден е в [[Пирдоп]] в 1874 г. Публикувал е книги със стихове, пиеси и публицистика.

В 1900 година, като учител в банския курорт [[Вършец]], Дончо Станчев става основавал на Читалището и е избран за председател. Заедно със съпругата си – учителката Донка, чрез заем от Ипотекарна банка, предприема построяването и завършва в 1911 г. на двуетажен дом – осемстаен семеен хотел „Вила Незабравка“, където са отсядали културни дейци и съидейници: [[Димитър Благоев]], Г.[[Георги Кирков]], В.[[Васил Коларов]], Г.[[Георги Димитров]], А.[[Ана Маймункова]]. Две от петте деца развиват семейната литературна традиция. [[Емил Коралов]] и [[Лъчезар Станчев]] през 1930-те години са избрани за членове на [[Съюза на българските писатели]]. Бащата Дончо дарява своя псевдоним на най-малкия си син Лъчезар и така в 1908 г. се появява това ново българско име, днес вече широко разпространено. Дончо Станчев умира в 1921 г. от раните спечелени във войните.

От „Вила Незабравка“ е обявено началото на въстанието в 1923 г., защото в мазето на домът – хотел Донка Станчева рискува да укрие няколко дни двамата ръководители и те на 23 септември, след като се измъкват от тясното скривалище, решават да приемат пред хотела, прогласяването от въстаническите сили на работническо-селска власт в района. Затова при потушаването на въстанието от правителството, взело властта с преврат, шпицкоманда изгаря „Вила Незабравка“ заедно с голямата семейна библиотека и авторските ръкописи на Дончо. Семейството е репресирано и интернирано. Големите синове са пребити и Любен скоро умира, а Веселин остава инвалид. По-късно „Вила Незабравка“ е възстановена в първоначалния си вид от нов собственик и е обявена за паметник на културата.