Дончо Станчев-Лъчезаров: Разлика между версии

В 1900 година, като учител в банския курорт [[Вършец]], Дончо Станчев става основавал на Читалището и е избран за председател. Заедно със съпругата си – учителката Донка, чрез заем от Ипотекарна банка, предприема построяването и завършва в 1911 г. на двуетажен дом – осемстаен семеен хотел „Вила Незабравка“, където са отсядали културни дейци и съидейници: [[Димитър Благоев]], [[Георги Кирков]], [[Васил Коларов]], [[Георги Димитров]], [[Ана Маймункова]]. Две от петте деца развиват семейната литературна традиция. [[Емил Коралов]] и [[Лъчезар Станчев]] през 1930-те години са избрани за членове на [[Съюза на българските писатели]]. Дончо дарява своя псевдоним на най-малкия си син Лъчезар и така в 1908 г. се появява това ново българско име, днес вече широко разпространено. Дончо Станчев умира в 1921 г. от раните спечелени във войните.

 

 

Улицата до Читалището във [[Вършец]], носи името на Дончо Станчев.