Разлика между версии на „Петър Панчевски“

Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
'''Петър Павлов Панчевски''' е съветски и български [[офицер]]. Единственият българин с [[генерал]]ско звание в [[Червената армия]] - [[генерал-майор]] от инженерните войски (1945). [[Армейски генерал]] в [[Българската народна армия]].
 
== Биография ==
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. [[Лом]] (1923). Участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването му емигрира в [[Югославия]].
 
От 1925 г. е в [[СССР]], където е известен като '''Пьотър Георгиевич Павлов'''. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в [[Москва]] (1936). Участва в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]] в [[Испания]] (1936-1939) и във [[Втората световна война]], когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия.
 
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949-1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.
 
П. Панчевски е [[народен представител]] (1950-1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „[[Герой на Народна република България]]“ (1972).
 
Умира в София, на 17 ноември 1982 г.
 
=== Източници= ==
* [http://focus-news.net Агенция „Фокус“ от, 25 януари 2006 г.]
 
{{пост списък|Министър на отбраната на България|57}}
9697

редакции