Кръстьо Захариев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 17:
През май 1897 година по разпореждане на [[Гоце Делчев]] Захариев формира агитационна чета в България и преминава в Македония<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.20.</ref> Четата се състои от 25-30 души. Тя потегля от Дупница по направление долината на [[Струма]]. Четата не оправдава възложените и надежди и след няколко схватки с потерите се връща в България.<ref>Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр.68.</ref> По-късно Захариев отказва да се присъедини към ВМОРО.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 59.</ref>
 
УмираУбит е на 27 август 1899 година на път за България в сражение с турскитетурски войскиаскер отв [[Мелник]]Мелнишко, прикрай влашките [[колиби]] [[Лопово]].<ref>[http://www.strumski.com/books/P_Stojkov_Krsto_Zarev_Vojvoda.pdf Стойков, Петър. Кръсто Зарев войвода, София, 1899, стр.5.]</ref> Заедно с него загиват брат му Иван Захариев и четника Стоян Ангелов от [[Решково]]. Според съвременници те са предадени от активисти на ВМОРО - Михаил Капатовалията и даскал Коста Калиманцалията - хора на ВМОРО. Първият взема участие в потерята и дори [[Петър Манджуков (революционер)|Петър Манджуков]] му приписва ролята на екзекутор.<ref>Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр.154.</ref>
 
== Външни препратки==