Homo novus: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: препратки редактирано с AWB |
|||
Ред 1:
'''Нов човек''' ({{lang-la|homo novus}}) в термин в [[Древен Рим]], с който са обозначавали първия човек от незнатен или малкоизвестен род, влязъл в [[Сенат]]а или избран за [[Консул (Древен Рим)|консул]]. Според традицията, и членството в Сената и консулството като длъжности са били заемани от патрициите. Когато плебеите успяват да се преборят да имат и те представителите в Сената, всички ново избрани плебеи са ''novi homines''. С течение на времето, тези ''novi homines'' стават все повече. По времето на Първата пуническа война, става сензация, че ''novi homines'' са избирани в две поредни години ([[Гай Фунданий Фундул]] през [[243 пр.н.е.]] и [[Гай Лутатий Катул]] през [[242 пр.н.е.]]). През [[63 пр.н.е.]], [[Цицерон]] става първия ''novus homo'' след повече от 30 годишен период.<ref>Цицерон, ''De lege agraria'', описва интервала като ''perlongo intervallo'' и своето консулство като "почти първото в живата памет".</ref>
В периода на късната [[Римска република]], разликата между класите става все по-маловажна. Консули стават представители на новия елит, [[нобили]]те, изкуствена аристокрация от всички, които могат да покажат че са директни наследници на консул по мъжка линия. <ref>За първи път посочени от Matthias Gelzer в ''Die nobilität der römischen Republik'' 1912, с което коригира по-ранното предположение на [[Теодор Момзен]] че всички фамилии, притежаващи ''[[ius imaginum]]'', което е, произхождащи от [[едил|curule magistrate]], са посочени като ''нобили''. D. R. Shackleton Bailey, "Nobiles and Novi Reconsidered" ''The American Journal of Philology'' '''107'''.2 (Summer 1986), pp. 255-260, assesses and rejects some apparent exceptions to Gelzer's rule.</ref>
| |||