Добри Божилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
добавки; форматиране: 8x тире-числа, 2x тире, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 17:
}}
 
'''Добри Божилов Хаджиянакиев''' е [[България|български]] [[финансист]] и [[политик]] от периода на [[Безпартиен режим в България|безпартийния режим]], [[министър-председател на България]] на [[Правителство на България (59)|59-то правителство]] ([[1943]]- – [[1944]]) и финансов министър в няколко правителства. Екзекутиран на [[1 февруари]] [[1945]] г. от [[комунистическия режим]] наложен в [[България]] след [[деветосептемврийски преврат|преврата от 1944]] г.
 
== Биография ==
Добри Божилов е роден на [[26 юни]] (13 юни стар стил) [[1884]] година в [[Котел]]. През 1902 година завършва [[Търговска гимназия (Свищов)|търговската гимназия в Свищов]], след което става чиновник в [[Българска народна банка|Българската народна банка]]. Заема различни постове, като през 1922- – 1935 година е член на Управителния съвет, а през 1924- – 1935 година&nbsp;— – подуправител на банката. На няколко пъти изпълнява длъжността управител, а от 1935 до 1938 официално е [[управител на БНБ]]. През този период преподава [[финанси]] в [[УНСС|Свободния университет]] в [[София]].<ref name="ташев">{{ташев|57- – 58}}</ref>
 
През 1938- – 1944 година Добри Божилов е [[министър на финансите]] в третото и четвъртото правителство на [[Георги Кьосеиванов]], в двете правителства на [[Богдан Филов]], както и в правителството (1943- – 1944), оглавявано от самия него.<ref name="ташев"/> Божилов е критикуван остро от регента Никола Михов в неговия дневник, че не се справя с управлението на страната, че чака вечно да му се каже какво да прави: „Г-н Божилов не може да се справи с много въпроси по вътрешното положение. Той иска всички да задоволи (за сметка на държавата, разбира се. „На всеки гарван - – по бучка“). Държи устатите за пеша, понеже са му задължени, та лично не го критикуват, но работите не вървят добре. На оняденшните разговори, при които се изтъкна тревожното положение, че може да дойдем скоро до глад, макар че имаме храни, че мините са достигнали до 32 % дневно производство (а според самия г. Бо[жилов] до 28%), цвекловата реколта може да се компрометира и т. н., г. Божилов само мълчи и чака като чиновник да му заповядат нещо регентите. А това не е правилно. Не може той да се обляга за всичко на нас и да чака идеи само от нас.“ <ref>Дневник на ген. Никола Михов, Изд. Изток-Запад, 2004, с. 87- – 88 от 18 май 1944</ref>
 
Като министър-председател Добри Божилов води нерешителна външна политика, изправен между засилващия се дипломатически и вонен натиск на [[Съюзници във Втората световна война|Обединените нации]] и заплахите от страна на [[Германия]] за пряка окупация на страната по подобие на [[Италия]] и [[Унгария]]. През пролетта на 1944 година [[СССР|Съветският съюз]] отправя ултимативно искане за откриване на негови консулства в [[Русе]] и [[Бургас]], в резултат на което Божилов подава оставка и предизвиква правителствена криза.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 96}}</ref>
 
След [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември]] Добри Божилов е сред осъдените на [[смъртно наказание|смърт]] от т.нар. [[Народен съд]]. Той е екзекутиран на [[1 февруари]] [[1945]] година в София. През 1996 година присъдата е отменена с [[Решение №172 на Върховния съд]].<ref name="ташев"/>
Line 28 ⟶ 30:
== Бележки ==
<references/>
 
 
{{Пост списък|Управител на БНБ|13}}