Байкал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 18x тире-числа, URL, интервал, кавички (ползвайки Advisor)
м „във“ преди дума, започваща с „в“
Ред 41:
}}
 
'''Байкал''' е [[езеро]] с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен [[Сибир]], на границата между [[Иркутска област]] и [[Бурятия|Република Бурятия]]. Това е най-дълбокото езеро в света (1637m) и най-големият природен резервоар на прясна вода. Периодът на замръзване на езерото е различен (от 4,5 до 6,5 месеца) – езерото замръзва почти цялото, освен малък, дълъг 15 – 20 km участък, намиращ се на изток от [[Ангара]]. <ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал ввъв вопросах и ответах“'']. 1989 г. стр. 2 </ref> Периодът на корабоплаване за пътнически и товарни кораби обикновено е от юни до септември; за научноизследователски съдове навигацията започва веднага след изчистването на леда и продължава до замръзването на Байкал, т.е. от май до януари. <ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale7.html ''„Байкал ввъв вопросах и ответах“'']. 1989 г. стр. 7</ref> От 1956 г. езерото става част от [[Иркутско водохранилище|Иркутското водохранилище]], в резултат на което нивото на водата се вдига с почти 1 m. <ref> {{икона|ru}} Суходолов, А. [http://www.sbras.ru/HBC/article.phtml?nid=171&id=15 ''„Электроэнергетика Иркутской области“'']. „''Наука в Сибири''“. Бр. 5 – 6 (2141 – 2142), 13 февруари 1998 г.</ref>
 
== География ==
Ред 54:
 
=== Притоци ===
Според изследване на Иван Черски през 19 век, в Байкал се вливат 336 [[река|реки]] и [[поток]]а,<ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал ввъв вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref> като в това число са взети предвид само постоянните притоци. Няма по-съвременни данни по този въпрос, но понякога като цифри се посочват 544 или дори 1123 (които показват резултата от броя на всички, а не само на постоянните притоци). Смята се също, че в резултат на въздействието на човешката дейност и климатичните промени в езерото Байкал, от 19 век до наши дни може да са изчезнали голям брой постоянни притоци.<ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал ввъв вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref>
 
Най-големите притоци на езерото Байкал са реките [[Селенга]], [[Горна Ангара]], [[Баргузин]], [[Турка]], [[Снежная]] и [[Сарма (река)|Сарма]]. От Байкал изтича само една река – [[Ангара]].<ref> Саркисян С. Г. ''Байкал''. М. Гос. изд-во географической литературы. 1955 г.</ref>
Ред 79:
[[Файл:Лёд Байкала.jpg|300px|thumb|Лед на Байкал]]
[[Файл:Baikal lake Crack in the ice.jpg|thumb|300px|Проучване на ледената покривка на езерото с моторна лодка на въздушна възглавница Хивус-10]]
Водата в езерото е толкова прозрачна, че отделни камъни и различни предмети могат да се видят на дълбочина от 40 m. Това е възможно обикновено през пролетта, когато водата в езерото има син цвят. През лятото, както и през [[есен]]та, когато се развиват много растителни и животински организми, цветът на водата се променя на синьозелен и зелен, и прозрачността и&#768; спада до 8 – 10 m. Чистата и прозрачна вода на Байкал съдържа толкова малко минерални соли (96,7 mg/l <ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал ввъв вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref>), че може да се използва вместо [[дестилирана вода]]. Бреговете се заледяват в зимно време.
 
В периода на [[замразяване]] (средно от 9 януари до 4 май) Байкал замръзва напълно, с изключение на малък участък с 15 – 20 km дължина, намиращ се край началото на Ангара.<ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал ввъв вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref> Периодът на [[воден транспорт|корабоплаване]] за пътници и товарни кораби обикновено е от юни до септември; научно-изследователските кораби започват [[навигация]] след изчистването на езеро от [[лед]]а и я завършват при замръзването му, т.е. от май до януари.<ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал ввъв вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref>
 
Към края на [[зима]]та, дебелината на леда на езерото достига 1 m, а в заливите – 1,5 – 2 m. При силен студ [[пукнатина|пукнатини]] разчупват леда на отделни полета. Дължината на такива пукнатини е 10 – 30 km, а ширината им – 2 – 3 m. Напукването се случва всяка година в едни и същи райони на езерото. Те са придружени от силен пукот, напомнящ на гръмотевици и изстрели от оръдие. Благодарение на пукнатините в леда, рибите в езерото не загиват от липса на [[кислород]]. Байкалският лед освен това е много прозрачен и през него проникват слънчеви лъчи, затова във водата бурно се развиват планктонни водорасли,<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_biology/1515/Планктонные Планктонные водоросли] – ''[http://dic.academic.ru/ Словарь «Академик»]''</ref> отделящи кислород.