Балканска комунистическа федерация: Разлика между версии

'''Балканската революционна социал-демократическа федерация''', по-късно '''Балканска комунистическа федерация''' е обединение на социалдемократически организации от [[балкани|балкански]] страни, заемали интернационалистически позиции и застъпвали се за създаване на [[Балканска федерация]].<ref>[http://encyclopedia2.thefreedictionary.com/Balkan+Communist+Federation The Free Dictionary - – Balkan Communist Federation.]</ref>

Движението за сплотяване на социалдемокрацията на Балканите се засилва след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година. Балканската работническа социалдемократическа федерация цели осъществяването на лозунга на Първата балканска социалдемократическа конференция проведена в Белград през 1910 година за Балканска федеративна република. На международната социалистическа [[Цимервалдска конференция|конференцията в Цимервалд]] през 1915 година настъпва разцепление в социалистическото движение. Мнозинството от делегатите заемат по-скоро пацифистка, отколкото революционна позиция. Пролетарските интернационалисти, каквито са руските болшевики, считат, че избухването на Първата световна война е доказало, че социализмът и национализмът са несъвместими в империалистическата епоха. Те твърдят, че понятието за национално самоопределение е остаряло, както и че национализмът ще се окаже пречка за пролетарското единство. Федерацията е създадена на Втората балканска социалдемократическа конференция проведена във в Букурещ през 1915 година от радикално ориентирани леви партии, противници на участието в Първата световна война, подкрепящи болшевиките. Неин ръководител става [[Кръстьо Раковски]]. Федерацията отделя специално внимание на [[Македонския въпрос]], като предлага Македония да се обособи като самостоятелна многонационална република в състава на Балканската федерация.

В резултат от Първата световна война международното положение на Балканите търпи съществени промени. С овладяването на властта от [[болшевики]]те през 1917 година, Русия отпада от състава на великите сили и е поставена в международна изолация. Ролята си на балкански фактор тя се стреми да поддържа чрез балканските секции на инициирания от Москва Комунистически интернационал. На Учредителния конгрес на Коминтерна през март 1919 г. се разглежда и дейността на балканските социалдемократически партии. Кръстьо Раковски като представител на БСДФ заявява, че той говори от името на федерацията, която обединява румънската, сръбската, гръцката СДП и БРСДП (т. с.). Така през 1920 година организацията се трансформира в Балканска комунистическа федерация и става де факто подразделение на [[Коминтерн]]а до разпускането си през 1932 година. [[Васил Коларов]], [[Христо Кабакчиев]] и Георги Димитров са най-влиятелните фигури в Балканската комунистическа федерация. Ръководител на организацията става [[Георги Димитров]]. Федерацията издава свой орган „[[Федерасион Балканик]]“ между 1924 и 1932 година. Редактори са [[Димитър Влахов]] и [[Никола Харлаков]].

На изборите през 1931 година [[нацисти]]те стават най-силната политическа партия в Германия. Във връзка с променената ситуация в Европа и засилването на национализма, техническият секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос. Като ярък пример Куусинен изтъква заменянето на лозунга за Балканска федерация с "„''правото на самоопределение на народите до отделяне''"“. Той призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма”програма“ за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. Така функциите на Балканската комунистическа федерация започват да затихват, докато през 1932 година тя на практика преустановява съществуването си. В тази ситуация членовете на [[ВМРО (обединена)]], които са същевременно и комунисти поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация. С тези мотиви в края на 1933 г. Балканският секретариат на Коминтерна решава да постави за разглеждане на едно от заседанията си [[македонския въпрос]] и в началото на 1934 година приема [[Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)|специална резолюция]].

[[Категория:История на Гърция]]<!--